|
TEMA 26
ГЕОГРАФИЯ
НА ПРОМИШЛЕНОСТТА ЗА СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ И НА СТРОИТЕЛСТВОТО
І.
Значение и характерни особености.
Промишлеността
за строителни материали и строителството са два взаимно свързани
елемента на т.н. ”строителен комплекс”, включващ производството
на строителни материали и строежа на различни обекти. Към този
комплекс се отнасят още порцеланово-фаянсовата и стъкларската
промишленост, които произвеждат както предмети за непосредствено
потребление от населението, така и необходими за строителството
материали. Отраслите от строителния комплекс са тясно свързани
помежду си на базата на поетапната преработка на суровините
и във връзка с аналогичното предназначение на преобладаващата
част от продукцията им, която се използва основно в строителството.
Към промишлеността за строителни материали /ПСМ/ в тесния смисъл
на това название се отнасят: циментопроизводството, производството
на керамични изделия, варопроизводството, добивът на кариерни
и инертни материали, добивът на някои нерудни полезни изкопаеми
и производството на стоманобетонни конструкции.
Значението
на ПСМ има както стопанско, така и социално измерение. Отрасълът доставя голяма
част от необходимите материали за строителството на жилищни
сгради, здравни и учебни заведения, транспортни съоръжения и
др. Над 90% от продукцията на отрасъла се използват именно за
тези цели, а останалата част - за суровина в стъкларската и
порцеланово-фаянсовата промишленост, металургията и други промишлени
отрасли.
ПСМ
има редица характерни особености, които са следствие на специфичните
й технологии на производство.
Отрасълът
е суровиноемък, като готовата продукция е около 2 пъти по-малка
по обем от суровините /глини, мрамори, варовици, мергели, пясък,
чакъл и др./. Това определя и ориентацията на предприятията
към находищата на суровини.
Готовата
продукция на отрасъла се използва повсеместно, поради което
много от предприятията /производство на готови конструкции и
др./ са ориентирани към основните потребителски центрове.
ПСМ
е енергоемък и топлиноемък отрасъл, като за горива се изразходват
около 1/3 от разходите при производството. С максимални разходи
на горива се откроява циментопроизводството. Тази особеност
определя ориентацията на редица производства към центровете
на енергетиката.
ІІ.
Място на ПСМ в структурата на промишлеността и НС.
Мястото
на отрасъла се определя от дела му в ОПП, заетите и ОПФ, участието
му във вноса и износа на България. ПСМ произвежда около 3,8%
от ОПП в страната, при 1,8% през 1939г. и 3,9% през 1980г. През
последните 10 години се отбелязва спад в продукцията на отрасъла,
поради липса на средства за строителство и забавяне на приватизацията
на редица предприятия от отрасъла.
Участието
на отрасъла във външната търговия на страната също бележи негативни
промени. Днес ПСМ участва с около 1,5% в износа и 1,2% във вноса,
като в сравнение с края на 80-те години участието във външната
търговия спада почти 2 пъти. Намаляването на продукцията в отрасъла
е свързано и с ограничаване броя на заетите в него, както и
с промяна на тяхната структура по сектори. Днес заетите в ПСМ
са около 0,8% от всички заети в НС, като заетостта в частния
сектор на отрасъла е около 83%. ПСМ обхваща около 150 предприятия,
главно от частния сектор.
ІІІ.
Условия и фактори за развитието на ПСМ.
До
голяма степен особеностите на ПСМ определят и факторите, които
влияят най-силно върху развитието й: обезпечеността със суровини,
потреблението, работната сила, наличието на енергийни източници
в близост до предприятията, осъвременяването на технологиите
и бързото внедряване в практиката на научните постижения в тази
област, запазването на екологичното равновесие и др. Всички
тези фактори осигуряват ресурсната обезпеченост и стопанската
база за развитието на отрасъла.
1. Суровинната база на ПСМ е осигурена от залежите на нерудни полезни
изкопаеми, с които България е богата.
А. Залежите от мергелни глини във Великотърновско, Горна Оряховица, Търговище,
София, Кърджали и други райони на страната осигуряват развитието
и определят териториалната ориентация на предприятията за производство
на тухли, керемиди, цигли, капаци и други керамични изделия.
Глина се добива и край с.Клисурица, като основната част от нея
се използва за производството на подова керамика в Монтана.
Б. Находищата на варовици край Враца, Сливница,
Мездра, Ловеч, Севлиево, Плевен, Самоводене /Търновско/, Пазарджик,
Стара Загора, Благоевград са предпоставка за развитието на вародобива
и циментопроизводството в
посочените райони. При производството на цимент се използват
като примеси още гипс /находища има край с.Кошава, Сланотрън,
Раднево, Ковачево, Гледачево/ и трас / находищата са
основно в Кърджалийска област/.
В. За развитието на ПСМ в България от голямо значение са находищата на мрамори.
Тази суровина се използва като облицовъчен материал за сгради,
мозайки и др. Основните находища на мрамор са край Берковица,
Банско, с.Илинденци /Санданско/, Мездра, Велинград, Тополовград,
Малко Търново, Ивайловград.
Г. Широко приложение в строителството намират и редица други нерудни полезни
изкопаеми: риолит /добива се край яз.”Батак” - с.Дорково/,
сиенит /с.Владая и край Пловдив/, базалт
/в района на Плачковци, находища има и в 14-те базалтови
могили между Свищов и Сухиндол/, перлит /край с.Еньовче
- Кърджалийско/, брекчи /добиват се край с.Челюстница
- Врачанско и се обработват в Мездра и Берковица/.
Общият
брой на експлоатираните суровини за ПСМ в страната е около 50.
Съществува възможност, след технологично обновление на производствата,
за нарастване на броя на експлоатираните нерудни суровини в
отрасъла.
2. От обществено-икономическите фактори, влияещи върху ПСМ, с най-голямо значение са: транспортът,
потреблението, изискванията на строителството, работната сила,
опазването на природната среда и т. н.
Обемността
на суровините и на готовата продукция в отрасъла определят влиянието
на транспортния фактор, от който до голяма степен зависи себестойността
на продукцията.
Все
по-нарастващо влияние върху ПСМ оказват изискванията за опазването
на природната среда, тъй като някои от производствата /циментопроизводство
и др./ са измежду основните замърсители на атмосферния въздух.
Бъдещото развитие на отрасъла е немислимо без изграждането на
пречиствателни съоръжения.
За
разлика от много други промишлени отрасли, ПСМ не изисква висококвалифицирана
работна ръка, което я поставя в по-благоприятно положение по
отношение качеството на работната сила /този фактор оказва по-слабо
влияние върху развитието и териториалната й организация/.
През
последните 10 години все по-нарастващо е влиянието на потребителския
фактор върху развитието на отрасъла. Основен потребител на готовата
продукция /строителни материали/ до средата на 90-те години
е частното жилищно строителство. През последните 4-5 години
то е в явен упадък, поради липсата на средства и в тази връзка
потреблението на строителни материали е значително съкратено.
Влиянието на потребителския
фактор личи и по отношение използването на различни строителни
материали в жилищното строителство. До края на 80-те години
широко приложение намират еднотипните стоманобетонни конструкции,
докато днес предпочитани са монолитните сгради, предлагащи значително
по-добри жилищни условия.
Върху
развитието на ПСМ влияние оказват и множеството внедрени научни
открития, даващи възможност за използването на олекотени и обемни
строителни материали, чрез които строителните работи значително
се улесняват и ускоряват.
Под
въздействието на горепосочените и редица други фактори се очертават
и някои закономерности в териториалната ориентация на отделните
подотрасли и производства в ПСМ:
А/.
В близост до суровините са разположени главно предприятията
от циментопроизводството, керамичното производство, вародобива
и добива на кариерни материали.
Б/.
В близост до основните потребителски центрове са ориентирани
предприятията за готови строителни конструкции.
В/.
Под едновременното влияние на потребителския и суровиненния
фактор до голяма степен се развиват циментопроизводството и
някои производства на керамични изделия.
Г/.
Транспортният фактор е водещ при териториалната ориентация на
почти всички предприятия от отрасъла, което е във връзка с големия
обем на суровините и на готовата продукция.
Д/.
По-голямата част от продукцията в ПСМ се произвежда в Северна
България, където се намират и повечето от находищата на суровини.
Същевременно основната част от потреблението е в Южна България,
където е концентрирана по-голямата част от населението в страната.
ІV.
Развитие и отраслова структура на ПСМ.
Добивът
на строителни материали датира още от дълбока древност. Първите
каменни крепости в българските земи се появяват още през ІІ.хил.пр.Хр.,
те са построени с камък, добит в непосредствена близост. По-късно
се развива и керамичното производство /тухли и др./ на базата
на множеството находища на глина, които са база за развитие
и на грънчарството при траките.
За
начало на ПСМ се счита откриването на тухларната фабрика “Изида”
в гара Елин Пелин през 1894г. През 1908г. са построени циментовите
заводи в Златна Панега и Плевен, а през 1911г. - в Батановци
/Пернишко/. Преди Втората световна война заводът в Батановци
дава почти 4/5 от продукцията на цимент в България.
В началото на ХХ век производството
на керамични изделия бързо се развива. Появяват се редица нови
фабрики в София, Пазарджик, Русе, Чирпан и други селища.
Успоредно
със цялостното стопанско развитие на България и разширеното
строителство, след Освобождението започва промишленото производство
на вар в
Плевенско, с.Самоводене /Търновско/ и др. Преди Втората световна
война годишно се произвеждат около 50000т гасена и негасена
/хидратна/ вар, като тези количества са достатъчни както за
строителството, така и за растениевъдството.
От
началото на 50-те години на ХХвек, успоредно с разрастването
на промишленото и жилищно строителство, нараства и нуждата от
строителни материали. В тази връзка старите предприятия от отрасъла
са уедрени или закрити, а на тяхното място са построени нови
мощности със значително по-големи производствени възможности.
През последните 10 години голяма част от тези предприятия са
в процес на приватизация или не работят, поради неефективността
си при новите пазарни условия. Това довежда до значителен спад
на продукцията в ПСМ и оскъпяването на строителните материали.
1. Производство на цимент е основният подотрасъл на ПСМ, защото циментът намира
широко приложение в строителството на жилищни сгради, пътища,
язовири и други индустриални обекти. Основните суровини, използвани
в него, са варовиците, мергелите, гипс, трас, шлака и др. Производството
на цимент в България се извършва по 2 способа - мокър и сух.
Мокрият способ позволява по-слабо замърсяване на въздуха,
докато сухият способ е много по-евтин, но силно замърсяващ атмосферния
въздух. По мокрия способ се произвежда цимент в Димитровград,
Девня и Батановци /докато предприятието функционира/. В останалите
циментови заводи в страната /Златна Панега, Бели извор и Плевен/
се използва сухият способ. В България се произвежда цимент от
марките 300, 400 и 500, като тези марки отговарят на налягането,
което може да издържи 1м3 цимент.
Началото
на циментопроизводството в България се поставя през 1908г. с
построяването на циментовите заводи в Златна Панега и Плевен.
През 1911г. е построен и заводът в Батановци, който вече 3 години
не работи. Преди Втората световна война “Гранитоид” в Батановци
дава около 80% от всичките 225000т цимент, произвеждани годишно
в страната. Построяването на този завод се дължи на наличието
на запаси от варовик в Голо бърдо /Радомирско/, близостта до
мините в Перник и до разрастващия се столичен град.
Поради
нарастналите нужди от цимент, от началото на 50-те години започва
строителството на циментови заводи в Димитровград с капацитет
760000т годишно, с.Бели Извор /Врачанско/ с капацитет 1400000т
годишно, Девня /с капацитет 1400000т/ и разширяването на мощностите
в Златна Панега /до 1400000т/, Батановци /до 1400000т/ и Плевен
/до 500000т/. Построяването на циментовия завод в Димитровград
в началото на 50-те години е повлияно от благоприятното географско
положение на строителната площадка /наличие на мергели и варовици,
води от р.Марица, гипс в Раднево, трас в Кърджали и електроенергия
от ТЕЦ ”Марица-3”/. През 70-те години към този завод се включва
и производството на азбестово-циментови изделия /плочи и тръби/.
Производства
на циментови изделия в България /хил.т/
години: 1939г.
1980г. 1985г. 1990г. 1991г. 1997г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
цимент 225 5359
5296 4710 2374 1654
плочи/хил.м2/ - 7042 6563 1711 815 201
тръби/хил.м/
- 2391 2367 118 155 103
След спирането
на завода в Батановци, в Северна България се произвеждат около
80% от цимента в страната, като над 2/3 от произведеното количество
се използва в Южна България. Това води до нерационални превози
и оскъпяване на тази важна суровина за строителството. Драстичното
намаляване на производството на цимент, азбестово-циментови
плочи и тръби през последните 10-12 години се дължи на ограниченото
потребление и оскъпяването на продукцията. Върху ограничаването
на производството все по-нарастващо влияние оказва и екологичният
фактор, тъй като циментопроизводството е основен замърсител
на атмосферния въздух.
2. Производството
на вар е от голямо
значение за строителството /основно жилищното/, химическата,
кожарската, захарната промишленост и за растениевъдството. Варта
е важна съставка на бордолезовия разтвор, който се използва
за пръскането на лозята. Основната суровина за вародобива са
варовиците в Предбалкана и Стара планина /Черепиш, Карлуково,
Самоводене, Девня, Ловеч и др./. В тези и редица други селища
от Северна България е застъпено производството на негасена и
гасена вар. Основните центрове на вародобива в Южна България
са Земен, Сливница, с.Огняново /Пазарджишко/, Асеновград, Айтос,
Димитровград и др. Произвежданата вар в страната е с висока
себестойност, тъй като посочените центрове произвеждат малки
количества. Същевременно тези предприятия имат и нерационална
териториална структура, като цяла Североизточна България е принудена
да ползва вар, произведена в Западна или Южна България.
С
ограничаването на лозарството и спада на промишленото производство,
през последните 10 години производството на вар спада значително.
През 1980г. са произведени 1848000т, през 1990г. - 1557000т,
а през 1998г. - едва 881000т.
Добивът
на гипс в България е съсредоточен в с.Кошава /фирма”Гипс”/
и град Раднево. Гипсът се използва в медицината, строителството,
производството на цимент, в изкуството. Годишното производство
на суров и печен гипс е около 100000т или почти 4 пъти по-малко
в сравнение с началото на 80-те години.
3. Производство на керамични изделия. Към подотрасъла се отнася производството
на тухли, керемиди, цигли, капаци, подови керамични плочи, каменинови
тръби, огнеупорни плочи и др. Характерно за тези производства
е, че обемът на готовата продукция е равен на обема на суровините.
Развитието им е обезпечено с богата суровинна база /мергелни
и обикновени глини/. Основната част от запасите на мергелни
глини се намира в Северния цнтрален регион и по-точно в Ловешка
област. Там се намират и близо 50% от обикновените глини, използвани
като суровина в производството на тухли и керемиди. Местонахождението
на суровините определя и концентрацията на производството на
керамични изделия в Северния централен и Североизточния приморски
регион. Общите запаси от суровини за керамичната промишленост
се оценяват на около 250млн.м3, което е
достатъчно за производството в сегашния обем в продължение на
около 100г.
Преди
Втората световна война като центрове на керамичната промишленост
се развиват София, Плевен, Русе, Пазарджик, Горна Оряховица
и други по-големи селища. С разрастването на жилищното и индустриалното
строителство, през 70-те години са построени предприятия с големи
производствени мощности в селата Бутово и Овча могила /В.Търновско/,
Луковит и Ген.Тошево, в които наред с тухли и керемиди започва
производството на каменинови тръби, огнеупорни плоскости и др.
Днес огнеупорни материали се произвеждат в Елин Пелин и Русе,
подова керамика - в Монтана, каменинови тръби - в Плевен.
Основни
производства в керамичната промишленост
години: 1980г.
1985г. 1990г. 1991г. 1998г.
производства:
тухли-млн.бр.
1425 1122 959 646 412
керемиди и
капаци-млн.бр.
79 49 39 31 19
кам.тръби-хил.м.
706 368 443 276 105
хидроизолац.
матер.-хил.м2 12987 12961 9874 6136 2800
С намаляването
на строителството, през последните 20 години производството
на керамични изделия спада между 4 и 9 пъти. Над 1/3 от продукцията
на подотрасъла се произвежда в предприятията от Северния централен
регион /Плевен, Горна Оряховица и др./. Значителни производствени
мощности са концентрирани и в предприятията в Ген. Тошево, Попово,
Търговище, Полски Тръмбеш. В Южна България основната част от
производството на керамични изделия се дава от предприятията
в Югоизточния и Източния Тракийско-Родопски регион. По-големите
центрове в тях са Меричлери, Стамболово, Стралджа и др.
4. Добив
на кариерни материали. В България има богата суровинна база
за добиването на разнообразни материали, използвани в строителството
без да се обработват термично. Според предназначението си кариерните
материали биват: инертни /чакъл, баластра, пясък/ и облицовъчни
/варовик, мрамор, гранити, сиенити и др./.
В
планинските райони на страната има богати находища на сиенити
и гранити, използвани за пътна настилка, бордюри и като облицовъчен
материал. Такива са находищата в с. Владая, Мездра, Пиргово
/Русенско/, Българево /Бургаско/ и др.
Пясък,
чакъл и баластра се добиват от почти всички български реки,
но по-големи количества се извличат край Мездра, Свищов, Видин
и др.
Облицовъчен
мрамор се добива в с. Илинденци /Санданско/, с.Мрамор /Ямболско/,
Велинград, Берковица, Ивайловград, Тополовград, Малко Търново,
Банско и др. Голяма част от добития мрамор /обработен и необработен/
се изнася за Италия, Франция и др.страни.
Облицовъчен
варовик се добива в селата Пиргово и Бесарбово /Русенско/, Кремена,
Черепиш и Върбешница /Врачанско/.
В
строителството и строителната промишленост широко приложение
имат още и такива материали като: перлит /добива се в
селата Еньовче и Воденичарско в Кърджалийска област/; керамзит
/добива се и се обработва в Девня и Нови Искър, този материал
набъбва при висока температура/; шистопорит /добива се в София/; термозит /добива се в
Гълъбово/; аглопирит /добива се край
Русе/. Тези материали се използват като пълнители в производството
на готови стоманобетонни конструкции и като звуко- и топлоизолационни
материали. В Полски Тръмбеш се произвежда минерална вата на
базата на базалт.
5. Производство на стоманобетонни конструкции. Готовите строителни
елементи намират широко приложение в индустриалното, селскостопанското,
транспортното и жилищното строителство. Строителни конструкции
за индустриалното строителство се произвеждат в Кремиковци,
Бургас, Стара Загора, Девня, Видин и др. В Свищов се произвеждат
стълбове за електропроводи и бетонни траверси.
В
почти всички областни центрове в близкото минало са построени
домостроителни комбинати. В тях се произвеждат панели за жилищни
сгради, тротоарни плочи, бетонни канализационни тръби и др.
През последните 10 години повечето от тези комбинати не работят,
поради ниското качество на панелното жилищно строителство и
връщането към традиционните строителни материали и техните заместители.
Производството на сборен стоманобетон през периода 1995-1998г.
спада от 294000м3 на 235000м3,
като производството на панели се задържа на около
9-10000м3.
V. Стъкларска и порцеланово-фаянсова промишленост.
Продукцията
им включва както средства за производство /стъкло, стъклена
вата, санитарен фаянс и др./, така и предмети за потребление
пряко от населението /сервизи, амбалаж и др./. Тя има най-голямо
приложение в строителството, ХВП, ХП, електротехническата промишленост.
В стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост се затваря
производственият цикъл /добив на каолин, флотацията му, производство
на кварцов пясък, производство на стъкло, фаянс и порцелан/.
Стъкларската
и порцеланово-фаянсовата промишленост дават около 2,0% от ОПП
в страната, при 0,3% през 1939г. и 1% през 1990г. В тях са заети
около 16000д. или 0,6% от всички заети в НС. Те участват с 1,1%
в износа и 0,5% във вноса на България. В страната работят 20
по-големи предприятия за порцелан, фаянс и стъкло.
Развитието на стъкларската и
порцеланово-фаянсовата промишленост се базира на богатата местна
суровинна база /каолин, кварцов пясък, фелдшпати, варовик, гипс,
флуорит - оцветител на стъклото, калцинирана сода, борна киселина,
циркониев силикат, бихромат, природен газ и електроенергия,
огнеупорни материали и др./. Водещите фактори за развитието
им освен суровините и енергийните източници са работната ръка
и транспортът, тъй като по-голямата част от готовата продукция
е чуплива и изисква специални транспортни средства /контейнери,
палети и др./.
Под
въздействието на горепосочените фактори съществуват редица особености
в локализацията на отделните предприятия. Водещ фактор за местоустановяването
на предприятията в Исперих, Разград, Нови Пазар, Каспичан и
Белослав са суровините. Построяването на предприятията в София,
Перник, Сливен, Николаево, Елин Пелин, Плевен, Пловдив и др.
е под комбинираното въздействие на потреблението и наличието
на електропроизводствени центрове.
Основна
суровина за стъкларската промишленост е кварцовият
пясък. Находища на тази суровина се експлоатират край Белослав,
с.Юнак /Варненско/, с.Средня /Шуменско/, с.Оряховица /Плевенско/.
Кварцов пясък се добива и при първичната обработка на каолина
в находищата Каолиново /Шуменско/, Сеново и Ветово /Русенско/.
Като суровина за стъклопроизводството се използват и кварцитите
край Елена, както и флуоритът
край с.Михалково /Смолянско/, използван като оцветител на стъклото.
При
производството на кристални сервизи и стъкло за електрически
крушки се използва кварц и от находищата край с.Еленово /Сливенско/
и Тополовград. За оцветяването на стъклени бутилки и буркани
в зелено се използват българити,
добивани край Българово
и Айтос /Бургаско/.
За
начало на стъкларската промишленост в България се счита
1893г. когато в Белослав е пусната в действие фабрика за стъклен
амбалаж. В началото на ХХв. са построени и фабриките за стъкло
в Перник /”Кристал”/ и София.
През
последните 45 години са построени фабриките за плоско стъкло
в Разград, за амбалажно стъкло в Плевен и Пловдив, за стъклен
амбалаж и стъклени сервизи в Нови Пазар, предприятие за техническо
стъкло, стъклени тухли и профили в град Елена.
Днес
в България са застъпени следните производства на стъкларската
промишленост: плоско строително стъкло /Перник и Разград/,
стъклен амбалаж /Плевен, София и Пловдив/, кристални
и обикновени стъклени сервизи /Белослав, Сливен, София,
Перник и Нови Пазар/, медицинска стъклария и ампули /Сливен,
Белослав/, технически стъкла и стъклени тухли /Елена/,
стъклени абажури /Сливен, Котел, Чепеларе/, електрически
крушки и кварцови тръби /Сливен/, стъклена вата /Габрово/.
Стъкларската промишленост произвежда около 70% от общата продукция
с порцеланово-фаянсовата промишленост. Отбелязва се нарастване
на производството на някои изделия като стъклени флакони за
парфюмерия и лекарства, ампули и други стъклени изделия за медицински
нужди. Като цяло обаче продукцията на стъкларската промишленост
намалява, поради ограничаването на вътрешните и външни пазари.
Основни
производства в стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост
производства:
1980г. 1985г. 1990г. 1991г. 1998г.
плоско стъкло
/база2мм/-млн.м2
24,5 23,5 15,4 12,4 10,5
фаянсови плочи
/ млн.бр./ 303
271 303 202 371
сан.керамика-хил.бр.
1564 1488 651 485 661
Основната суровина, използвана
от порцеланово-фаянсовата промишленост в България, е
каолинът. Находища на каолин се експлоатират край Каолиново,
Тодор Икономово, Боймир и Кус /Шуменско/, Сеново, Глоджево и
Ветово /Русенско/, Елин Пелин. За производството на “костен
порцелан” се използва и вносен “седлецки каолин” от Чехия.
При
порцелановите изделия намира приложение като суровина и фелдшпатът,
находища от който се експлоатират край Стрелча /Панагюрско/
и Ленище /Кърджалийско/.
При
производството на порцеланови и фаянсови изделия се използват
и глините, добивани край Плевен, Никопол, Жабляно и Елов
дол /Земенско/. За подобряването на качествата на фелдшпатите
се внася калиев фелдшпат от Корея, Финландия и други страни.
Като суровина се използа и пегматитът,
добиван край Смолян.
Във
връзка с използваните суровини предприятията от порцеланово-фаянсовата
промишленост са с изявена производствена специализация. Санитарен
фаянс се произвежда в предприятията в Каспичан, Исперих, Елин Пелин, Шумен, костен порцелан
/сервизи/ - във Видин, а домакински порцеланови
изделия /чинии, чаши,
паници и др./ - в Разград, Нови Пазар и Елин Пелин. Производството
на фаянсови
и
теракотни плочки е
концентрирано в Монтана, Елин Пелин и Горна Оряховица. В град
Николаево /област Стара Загора/ се намира единственото предприятие
в България за електропорцеланови изолатори.
Къв порцеланово-фаянсовата промишленост
условно може да се отнесе и производството на грънчарски
изделия. Центровете на това производство са Троян и Габрово.
Произвеждат се домакински прибори, сувенири и други изделия.
VІ.
Строителство.
Строителството
е естествено продължение на промишлеността за строителни материали
и основен “консуматор” на строителни материали, фаянс, порцелан
и стъкло. Отрасълът е завършващият елемент на строителния комплекс.
Строителството се отнася към тежката обработваща индустрия.
То създава голяма част от основните фондове в страната и има
голямо социално значение, тъй като негова продукция са жилищата,
сградите на училищата и здравните заведения, корпусите на заводите
и др. В тази връзка могат да се разграничат няколко видове строителство
според предназначението на построените обекти: жилищно, промишлено, транспортно, хидротехническо.
През
последните 10 години строителният отрасъл претърпява значителни
структурни промени, а качеството на строителните работи е повишено
по отношение изпълнението на строителните работи, архитектурата
на сградите и др.
След
1989г. продукцията в отрасъла намалява около 4 пъти, а участието
му в създадения НД и БДС спада около 2 пъти. През 1998г. в строителството
са произведени 5,5% от продукцията на индустрията и 3,7% от
БДС в България. Същевременно около 69% от продукцията в отрасъла
се дава от частния му сектор, което е значително по-висок дял
в сравнение с обработващата и добивната промишленост.
През периода след 1989г. предадените
за експлоатация жилища в страната са силно намалени. До края
на 90-те години това намаление е около 4 пъти, което също е
доказателство за значителния спад в строителния отрасъл. Като
основен проблем пред строителството стои липсата на инвестиции.
През периода 1990-1998г. в отрасъла са привлечени едва около
2,0% от външните инвестиции в България. Друг важен проблем е
оскъпяването на продукцията и липсата на потребление, поради
спадането на покупателната способност на населението.
Основната
част от строителните работи през последните няколко години се
извършват в София, Пловдив, Варна и другите по-големи градски
центрове, където съществува и по-голям пазар.
VІІ.
Териториална структура на промишлеността за строителни материали,
стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост.
Под
въздействието на сложния комплекс от фактори в България се формират
следните райони на ПСМ:
1/. Югозападен.
В този район е съсредоточена по-голямата част от строителните
фирми в страната и се използва основната част от произведените
строителни материали. Основните центрове са София, Земен, Елин
Пелин, Батановци. Произвеждат се вар, тухли, железобетонни строителни
елементи, високоефективни строителни материали от сгурбетон
и др. В района се извършват нерационални превози на големи количества
цимент от Северна България, поради прекратеното производство
в Батановци.
2/. Южен
централен. В него са развити строителството, производството
на тухли и керемиди, добивът на кариерни материали, но производството
на цимент е недостатъчно. Районът включва Западния и Източния
Тракийско-Родопски регион.
3/. Северният централен район е основният производител на тухли и керемиди
в страната /около 30%/. В него е застъпено и производството
на цимент, като големи количества от него се изнасят за София
и Югозападна България. Като обем на строителните работи обаче
районът значително отстъпва на Югозападния и Южния централен.
4/. Северозападният район също се отличава с производство на
разнообразни строителни материали /цимент, тухли, керемиди и
др./, голяма част от които се изнасят за Югозападна България,
тъй като в района обемът на строителните работи е относително
малък.
5/. Североизточният район се откроява със значителен обем на
строителните работи, които са обезпечени с основни строителни
материали /цимент, тухли и др./.
Под
въздействието на суровинния и потребителския фактор в страната
са оформени 3 района на стъкларската и порцеланово-фаянсовата
промишленост:
1/. Североизточният
район обхваща областите Разград, Русе, Шумен и Варна. Той разполага
с богата суровинна база /кварцов пясък, каолин и др./ и е специализиран
в производството на стъкларски изделия и разнообразни порцеланови
и фаянсови изделия. В него се произвеждат над 50% от стъклените
сервизи, фаянсовите плочки, санитарния фаянс в България. Голяма
част от суровините се изнасят за предприятията в останалите
региони от страната. Основните центрове са Белослав, Каспичан
и Нови Пазар.
2/. Северният
централен район обхваща областите Плевен, Ловеч, Габрово и В.
Търново. Специализиран е в производството на стъклена вата,
стъклени тухли и мозайка, буркани и шишета. Основните центрове
са Плевен, Габрово и др.
3/. Югозападният район обхваща
територията на град София, Пернишка и Софийска област. Специализиран
е в производството на стъклени сервизи, плоско стъкло, стъклен
амбалаж, порцеланови изделия и фаянсови плочки. Основните центрове
са София, Перник и Елин Пелин.
Извън
тези райони са формирани и няколко центъра за производство на
подова керамика /Монтана/, костен порцелан /Видин/, електропорцелан
/Николаево/, луминисцентни лампи и електрически крушки /Сливен/,
стъклен амбалаж /Пловдив/ и др.
VІІ.
Проблеми и перспективи за развитие на строителния комплекс.
Пред развитието на ПСМ, строителството,
стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост в България
стоят за решаване редица проблеми:
- липса
на капиталовложения за техническо и технологично обновление
на предприятията;
- ограничаване
на потреблението в страната и в чужбина;
- опазването
на природната среда (ПСМ е сред основните замърсители на атмосферния
въздух и водите, най-силно е замърсяването в Плевен, София,
Девня и други центрове);
- необходимост
от усъвършенстване на структурата на производствата в насока
повишаването на ефективността им.
Решаването
на тези и редица други проблеми в строителния комплекс ще позволи
неговото усъвършенстване и развитие при новите стопански условия
в България.
|
