|
ТЕМА 11.
КРАЙЩЕНСКО
- ТРАКИЙСКА ОБЛАСТ
Тази
област заема преходно природно-географско положение. Тя се поделя на три подобласти - Средногорско-Задбалканска,
Крайщенска и Тракийско-Странджанска.
Всяка една
от тях би могла да се разглежда като самостоятелна област.
I. Задбалкански котловини
1. Географско
положение
Задбалканските
котловини са разположени между Стара планина /на север/ и Средногорието
/на юг /. На запад опират до държавната ни граница със Сърбия,
а на изток опират до Черноградската седловина. В посока от запад
на изток, почти паралелно се редуват Бурелската, Софийската,
Саранската, Камарската, Златишката, Карловската, Казанлъшката,
Твърдишката, Шивачевската, Сливенската и Карнобатската котловина.
2. Геоложки
строеж
Образуването
на Задбалканските котловини е започнало в края на плиоцена,
с потъването на силно заравнените по това време северни части
на Средногорието и относителното издигане на ограждащите ги
планини. Потъването се е извършило по Задбалканския дълбочинен
разлом от север и Средногорския разлом от юг. Ето защо Задбалканските
котловини представляват грабени. Основата им е изградена от
силно разломени и различно хлътнали блокове от гранит, гнайси
с палеозойска възраст. Над тях залягат мезозойски и терциерни
седименти, които са представени от пясъчници, варовици, мергели.
На повърхността се разкриват кватернерни алувиални и делувиални
наслаги.
3. Полезни
изкопаеми
Задбалканските
котловини не са богати на полезни изкопаеми. В тях се срещат
лигнитни въглища /Софийски басейн/, незначително количество
кафяви въглища /Николаевския басейн/. От рудните полезни изкопаеми
са открити находища на уранова руда при Бухово и Шиварово. Широко
разпространение имат нерудните полезни изкопаеми - огнеупорни
глини, чакъли и пясъци.
4. Съвременен
релеф
4.1. Обща
характеристика
Характерни
форми на релефа са наносните конуси,
разположени в северните части на повечето Задбалкански
котловини. Те са образувани в резултат на епейрогенното издигане
на Стара планина през кватернера. В Карловската и Казанлъшката
котловина те са съединени и образуват една изпъкнала, наклонена
на юг акумулативна повърхнина. Реките постепенно са измествали
речните си легла в южна посока и някои от тях в резултат на
издигането на Средна гора са се врязали в нейния склон. Типична
в това отношение е р. Тополница. Унаследените потъвания се проявяват
и днес в южните части на Карловската, Казанлъшката и Сливенската
котловини. В резултат на това там се проявяват заблатявания.
Най-характерни са те за Сливенската котловина. За съвременния
релеф на Задбалканските полета са характерни и периферните издигания
и потъвания. Периферните издигания са спомогнали за образуването
на повечето речни тераси в южната част на Златишката котловина
и при излизането и навлизането на по-големите реки в оградните
части на котловините. Там речните тераси са представени от пълния
си спектър. Задбалканските котловини се характеризират и с високо
степен на
сеизмичност. Тя се потвърждава от младите, добре изразени в
морфоложко отношение долини и от дълбоките разломени структури
и съпровождащите ги термални води. Тези признаци са особено
характерни за Софийската и до известна степен за Карловската,
Казанлъшката, Сливенската котловини. За подножната акумулативна
ивица, особено в суходолията е характерна проявата на кални
потоци.
4.2. Морфохидрографска подялба
В
зависимост от надморската височина Задбалканските котловини
се поделят на две групи - западна и източна.
Западните
високи котловини започват с Бурелската котловина /550 м.н.в./,
следвана от Софийската котловина. Това е най-голямата котловина
в България /1100км2/. Характеризира се с елипсовидна форма и средна надморска височина 540 м.Просторното
и котловинно дъно се отводнява от р.Искър и нейните притоци
Лесновска, Блато, Владайска и др. В югоизточната част на котловината
са разположени няколко възвишения /Лозенец, Редута и др/. На
изток от Негушевския рид са разположени малките котловини -
Самарска и Камарска, отделени една от друга с Опорския рид и
са с надморска височина 650м. Между праговете Гълъбец и Козница
е разположена най-високата от Задбалканските котловини - Златишко-
Пирдопската котловина /750м.н.в./. Има продълговата форма по посока на паралела
и площ 120 км2. Характеризира се с по-тясна западна част, която
на изток се разширява и е значително по-равна. Котловината се
отводнява от р. Тополница и притоците й.
Източната
котловинна редица започва с Карловската котловина /400км2/. Тя е разположена
между напречните ридове Козница и Стражата. Отводнява се от
речната система на р. Стряма. На изток от рида Стражата и западните
разклонения на рида Межденик се намира обширната Казанлъшка
котловина /780 км2 / с надморска
височина 350 м. Отводнява се от р. Тунджа и р. Тъжа. Между северозападните
разклонения на рида Межденик и сложните очертания на старопланинския
склон се намират Шивачевската и Твърдишката котловина. Източно
от Межденишкия рид е разположена обширната Сливенска котловина /830 км2/. Тя е втора
по големина, характеризира се с малка надморска височина /150м/.
Отводнява се от р. Мочурица. На изток от долинното стеснение
на р. Мочурица и вододела и с р. Айтоска се простира Карнобатската
котловина /100 м.н.в./, оградена от юг от Хисарските възвишения.
5. Климат
Климатът
на Задбалканските котловини се формира под влиянието на тяхното
географско положение /в съседство с верижното простиране на
Стара планина и Средна гора/, морфографското им изражение и
тяхната орографска затвореност. Всичко това оказва влияние върху
трансформацията на нахлуващите въздушни маси с различен произход
и физични свойства. Задбалканските котловини попадат в две климатични
области. Западната част на котловини е в обсега на умереноконтиненталната
област, а източната част в преходно-континенталната област. Средните януарски температури
в западната част са отрицателни / до -2Со/,
а в източната част на по-ниските и отворени на юг котловини те са от 0о
до 1оС. Характерно явление през зимния сезон са температурните
инверсии. Проявяват се най-често в западните котловини, както
и в Казанлъшката котловина. Средните юлски температури в западните
котловини са 18о-20оС, а в източната част - 20о-23оС. Средните годишни температури са от порядъка на 10о-12оС. Средногодишната температурна амплитуда намалява от
запад на изток и е 21о-23оС. Годишните валежни суми, поради
валежната сянка са малко /570-690 мм/. Най-много валежи падат
през летния сезон, а най-малки през зимата. Наред с това са
характерни и някои териториални промени в техния режим. В западната
част минимумът на месечните валежни суми е през февруари, а
в източната част той се проявява през март. Освен това разликата
между зимните и летните валежи е два пъти по-малка в източната
част, отколкото в западната част. По този начин сезонните валежни
суми в източната част са значително по-изравнени, поради преходно-континенталното климатично
влияние.
За
Задбалканските котловини са характерна проявата на падащите
ветрове, откъм Старопланинската ограда и фьоновия ефект по южната
периферия на някои котловини.
6. Води
Протичащите
през котловините реки се формират предимно в оградните старопланински
и средногорски склонове. Подхранват се предимно със смесени
/снежно-дъждовни, дъждовно-снежни , дъждовни и карстови/
води. Високопланинските реки на Стара планина /Стряма, Тъжа и Тунджа/ и реките
от Витоша /Владайска, Боянска, Драгалевска и Бистрица/ са със
снежно-дъждовно подхранване. Останалите старопланински и средногорски
реки се подхранват от дъждовно-снежни води, а реките протичащи
през източната част се подхранват предимно с течни валежи. Всички
реки при протичането си през котловините се подхранват от подземни
води от наносните конуси и речните тераси. Единствено р. Блато
/приток на р. Искър/ се подхранва с карстови води от изворите
при Опицвет и Безден. В най- източната част максимумът на оттока
настъпва през февруари, а в останалите котловини той е през
март или април в зависимост от надморската височина на водосборните
басейни. Средногодишната водност се изменя от 2 - 6 л/с/км2/.
Значителни са запасите
от грунтови води в Задбалканските котловини. Те са акумулирани
в наносните конуси, разположени в Карловската, Сливенската,
Казанлъшката и др. котловини.
Голямо е и богатството
от термални води в котловините. Голям брои термални извори се
разкриват в Софийската котловина /Горна Баня, Панчарево, Княжево,
Овча купел и др/, Сливенската котловина
/Сливенските бани/, Казанлъшката котловина / Павел баня/, Карловската котловина и др.
За
регулиране на речните води са изградени значителен брой малки
язовири на р. Тунджа /яз.Копринка, яз.Жребчево/.
7. Почвена
покривка
Най-широко
разпространение имат алувиално-ливадните почви, които заемат
речните тераси и ниските части на котловините. Върху плиоценските
и андезитни отложения в Софийската котловина и Карнобатската
котловина са разпространени смолниците. В оградните части на
планините се срещат и канелените горски почви. В по-малка степен
са разпространени блатните и засолени почви.
8. Растителност
и животински свят
Поради
стопанската дейност в района естествената растителност е почти
унищожена. Днес тя е запазена във вид на малки по площ дъбови,
брястови и орехови гори. Разпръснати по периферията на Софийската
котловина борови дървета дават основание да се твърди, че тук
са съществували добре развити борови гори. Естествената растителност
е запазена и по долините на реките. Горите са представени от
влаголюбиви горски видове - върби, тополи и елша. Естествената
тревна растителност е представена от власатка, ливадина, садина
и др. Върху по сухите места са запазени дървета от дъб и полски
бряст. В Казанлъшката котловина е запазена така наречената орехова
курия и вековна естествена дъбова гора. Срещат се и някои ендемични
видове - в Софийската котловина /урумовият карамфил/, Сливенската
котловина /черноморска метличина/ и др.
Във фаунистично отношение Задбалканските
котловини заемат преходно положение между Стара планина и Средна
гора. От бозайниците широко разпространение имат гризачите.
Разпространени са и влечугите и земноводните. Сравнително разнообразен
е и птичият свят. Значително голямо е разнообразието на насекомите,
а рибната фауна е представена от характерните за страната видове.
9 Природни
ресурси
Най-голямо
е значението на почвените, агро-климатичните, водните и рекреационни ресурси.Равнинният
релеф е предпоставка за изграждане на селища, пътна мрежа и
промишлени обекти. Плодородните почви в съчетание с големия
агро-климатичен потенциал са предпоставка
за развитието на много селскостопански култури-предимно овощарство
и лозарство. Агро-климатичните условия в Карловската и Казанлъшката котловина са особено
подходящи за отглеждането на маслодайната роза и други етерични
култури, като лавандула, пиретрум. В това отношение главна роля
има благоприятното съчетание между температурен режим и атмосферна
влага по време на периода на цъфтеж. Значителните водни запаси
от грунтови води се използват за водоснабдяван и напояване.
Големият брой язовири е предпоставка за развитие на рекреацията.
10. Екологични
проблеми
Екологичните
проблеми са породени от развитието на промишлеността и добива
на полезни изкопаеми. Особено тежко е екологичното състояние
на Софийската котловина. Там освен нарушеният профил на релефа
се наблюдава замърсяване и на останалите компоненти на природната
среда /въздух, води, почви/. Условията в котловината за саморазсейване
на замърсителите са много неблагоприятни. Основните източници
на замърсяване са МК”Кремиковци" и транспортът. Замърсените почви с тежки метали
възлизат на 82 хил.дка. Това са районите на с.Яна, Бухово, Нови
Искър и др. В тези райони се наблюдава и превишения на естествения
радиационен фон.
Значително
отежнена е екологичната обстановка и в Златица-Пирдоп. Основен
източник на замърсяване е медодобивния комбинат в Пирдоп. Този
район се характеризира с най-замърсения въздух в страната, тъй
като микроклиматичните условия не позволяват нормално саморазсейване
на замърсителите. Освен въздухът замърсени са и почвите с мед,
арсен.
Разработването
на находищата на полезни изкопаеми поставя необходимостта от
бърза рекултивация на нарушените площи в Бурелската, Софийската
и Казанлъшката котловини.
Пътищата
за разрешаване на проблемите са чрез прилагане на конкретни
мероприятия за подобряване състоянието на природната среда в
котловините.
II. Средногорие
1. Географско
положение
На
юг от Задбалканските котловини и на север от Крайщенско - Тунджанската
зона в преобладаващо направление по паралела се простира областта
на Средногорието. На запад започва от държавната граница със
Сърбия и достига на изток до черноморското крайбрежие. От запад
на изток в Средногорието се включват Завалско-Планската планинска
редица, Средна гора и възвишенията на Бакаджицте и Хисар.
2. Геоложки
строеж
Средногорието
се отличава със сложен тектонски строеж. Развитието му е свързано
с формираната през сенона Средногорска геосинклинала и по-късното
й нагъване на прехода към палеогена. През палеозоя в Същинска
и Сърнена Средна гора се е проявила значителна магмена дейност,
в резултат на която са били внедрени няколко големи гранитни
и гранодиоритни тела. През мезозоя в Средногорието са се образували
утаечни скали, заемащи големи площи. Те са представени от пясъчници,
конгломерати /Лозенска планина/ и варовици /Витоша, Сърнена
гора/.В края на мезозоя /горната креда/
цялата Средногорска област е била покрита от водите на голям морски басейн,
по дъното
на който се е проявила вулканска дейност. В резултат на това
са образувани андезитните скали на Витоша, андезитните туфи
в Люлин и др. части на Средна гора. На границата мезозоя и неозоя
се извършват нагъвателни движения. При нагъване с натиск от
юг, част от средногорският гранит се е над хлъзнал върху Стара
планина. През неогена става оформяне на съвременния релеф на
Средногорието. Под влияние на епейрогенните издигания са се
оформили едрите форми на релефа. Средногорието е изградено от
северновергентни антиклинални гънки. Техните ядки са изградени
от младопалеозойски гранитни и допалеозойски и палеозойски метаморфити
/гнайси, слюдени шисти, амфиболошисти и др/.
3. Полезни
изкопаеми
Полезните
изкопаеми в Средногорието са разнообразни. От рудните полезни
изкопаеми са разпространени медните руди /Панагюрско/, пирит
и манган. На юг от находищата на медни руди се намират находищата
на пиритни руди. Мангановите находища са разположени на контакта
между андезита и сенонските мергели. Находища на молибденова
руда са разкрити около с.Лозен /Старозагорско/. В мина Чукурово
се добиват лигнитни въглища. Разпространени са и находища на
нерудни полезни изкопаеми.
4. Съвременен
релеф
4.1. Обща
характеристика
Най-характерните
форми на релефа в Средногорието са денудационните заравнености.
Наблюдават се следи от четири денудационни нива. Най-старото
ниво е със старомиоценска възраст и се разкрива в най-високата
част на Витоша /2000 м.н.в./. Второто ниво /младомиоценско/
се разкрива във Витоша, Плана, Ихтиманска и Същинска Средна
гора на около 1850 м.н.в. Третото /староплиоценско - на 1600
м. н. в./ и четвъртото /младоплиоценско - 1350-1150 м.н.в./
нива са представени във вид на склонови стъпала и се разкриват
във Витоша, Люлин, Лозенска планина, както и в Същинска и Сърнена
Средна гора. Характерни форми на релефа са речните долини и
проломи. Те пресичат напряко планината. Особенно изразителни
са речните тераси по протежение на долините на Искър, Тополница
и Стряма, където се наблюдават 6 речни тераси. Във връзка с
морфогенетичното развитие на релефа на Витоша през плейстоцена
са били образувани зъбери, сипеи и каменни реки. Най-големите
каменни реки са свързани с долинната система на р. Владайска /каменната
река при местността Златните мостове/. Ерозионните процеси са
характерни за Завалско - Люлинския район и Кортенския район.
4.2. Морфохидрографска подялба
В
зависимост от морфохидрографските особености на релефа в Средногорието
, то може да се подели на: Витошко, Ихтиманско, Същинско, Сърненогорско
и Бакаджикско-Хисарско Средногорие.
Витошкото
Средногорие обхваща простиращата се от северозапад към югоизток Завалско-Планска
планинска редица. Последователно се редуват планините Завалска
/1181м./, Вискяр /1077 м./, Люлин /1256 м./, Витоша /2290м./
и Плана /1338 м/.
Ихтиманското
Средногорие е разположено между р.Искър и р.Тополница.
В него с преобладаваща
западно-източна посока са разположени планините Лозенска /1190м/ и Белица /1221 м/ и Вакарелска
/1090 м/. Между планините Лозенска и Вакарелска в горното поречие
на р.Габра се очертава Габренската котловина. Между Самоковската
и Ихтиманската котловина са разположени ридовете Шипченски,
Шумнатица /1392м/
и Септемврийски /1275м/ и Еледжик
/1186 м/.
Същинското
Средногорие обхваща котловинно-хълмистия и предимно планински
релеф между реките Тополница и Стряма. На север се проследява
Бунайско-Богданския район. Тук се открояват обширните плоски
била на върховете Братия /1519 м./,
Буная /1572 м/, Богдан /1604 м/. В горното поречие на р.Тополница
се простира добре обособеното Копривщенско долинно разширение.
В южната част са разпространени Панагюрската и Стрелченската
котловини, както и средните поречия на реките Луда Яна и Пясъчник.
Сърнена
гора е разположена между долините на реките Стряма и Тунджа.
Между долината на р.Стряма и Змеевската седловина се простира
планинското гърбище на Братанския район с най-висок връх на
Сърнена гора - Голям Богдан /1236 м/.
На изток от Змеевската седловина и долината на р.Бедечка
се простира Кортенския хълмист район. Тук се намира и най-източния връх на Сърнена гора
- Зайчи връх. Между долината на р.Рахманлийска и гр.Стара Загора
се простират Чирпанските възвишения.
Бакаджикско-Хисарското Средногорие се простира на изток от р.Тунджа и заема
хълмистия релеф на Бакаджиците/515 м / и Хисарбаир/401 м/. Най-високият
връх е Асанбаир/515 м/.
5. Климат
По-голямата
част от Средногорието попада в умерено-континенталната климатична област. Най-източните
части на Сърнена гора и възвишенията Хисар
и Бакаджиците се характеризират с преходно-континентален климат. Във високите части /Витоша/ се формира типичен планински
климат. Поради това в разпределението на климатичните елементи
се наблюдава голямо разнообразие. Средните януарски температури
в източните и югоизточни склонове са положителни /Стара Загора
- 0,7оС/. С увеличаване на надморската височина
те намаляват и на Черни връх те са отрицателни / - 8
оС /. В нископланинския и среднопланински пояси средната януарска температура
е от -2 оС до -4 оС. Средно-юлските
температури също показват зависимост с надморскта височина и
се изменят от 23 оС /в подножните части/
до 8,5оС /на Черни връх/. Преобладава континентален валежен
режим. Най-големи са валежите през пролетта с максимум през
м. юни или май. Най-малки валежи падат през зимата и са със
средномесечен минимум през февруари. В най-източните райони
на Средногорието се наблюдава изравняване на сезонните валежи,
характерно за преходно-континенталния тип климат. Средногодишните валежи
са 600 - 1100 мм, като показват също зависимост с надморската
височина. С увеличаване на надморската височина се увеличава
и количеството на твърдите валежи, като продължителността на
снежната покривка във Витошкия масив е от 4 до 7 месеца. За
разпределението на валежите от значение е и експозицията на склоновете.
Северните наветрени склонове на Витоша получават по-голямо количество
валежи в сравнение с южните. Характерна е и проявата на фьонов
ефект, на южните витошки склонове.
6. Води
Височинната
зоналност на климата създава зоналност и във водността и режима
на оттока в Средногорието.Най-ниските части се характеризират
с най-малка водност (2л/с/км2). С увеличаване на надморската височина, количеството
на валежите и намаляване на изпарението се увеличава и водността
(до
32л/с/км2). Подхранването на реките във Витоша е снежно-дъждовно,
а на тези от средния височинен пояс дъждовно-снежно. Реките
в най-източната част на Средногорието се отличават с дъждовно
подхранване. В режима на оттока се наблюдава добре изразено
пролетно пълноводие и лятно-есенно маловодие. Най-големите средномесечни
водни количества протичат през март и април. Единствено р. Владайска
има средномесечен максимум през май. В югозападната част на
Витоша е характерно и карстово подхранване на реките /р.Струма/.
Характерен елемент в режима на Средногорските реки /Луда Яна,
Пясъчник, Тополница/ са речните прииждания и наводнения. При
тях се транспортират големи количества твърд отток. Средногорието
е богато и на находища на термоминерални води - Старозагорски
извори, Хисаря, Стрелча и др.
7. Почвена
покривка
В
ниския пояс на планината са разпространени канелените горски
почви. С нарастване на надморската височина и промяна на климатичните
условия са разпространени светлокафявите горски почви. Над буковия
горски пояс на Витоша са разпространени типичните тъмнокафяви
горски почви. Във високия пояс на Витоша са разпространени планинско-ливадните
почви. Върху пониженията на денудационните заравнености се срещат
и торфено-блатни почви. В котловините са разпространени смолници.
8. Растителност
и животински свят
Зоналността
на климата и почвите определя и зоналното разпространение на
растителността в Средногорието. В нископланинския пояс /400-900
м.н.в./растителността е представена от дъбово-габърови гори.
Този пояс е разностранен в западните и южни части на Ихтиманска
Средна гора, южните склонове на Същинска Средна гора и по-голямата
част от Сърнена гора.. Дъбовите гори са представени от летен
дъб, горун, цер, габър, бряст и клен. Вторият пояс /800-900
до 1600м.н.в./ е разностранен в Завалска плаанина, Витоша, Люлин,
Плана, Ихтиманска Средна гора и високите части на Сърнена гора.
Представен е от букови, смърчови и смесени гори. На горната
граница на този пояс във Витоша и Плана се срещат и иглолистни
гори от чисти или смесени смърчови и белоборови гори. Във високопланинския
пояс /1500-1800м.н.в./ основен дървесен представител е смърчът. Горите са както само от смърч,
така и смесени с бял бор, бук и др. В безлесната растителна
зона на Витоша се срещат храсти от хвойна и клек.
Във
Витоша са запазени и много български и балкански ендемични видове
и реликти.
Животинският
свят е представен предимно от средноевропейски видове. От бозайниците
тук са представени сърната и дивата свиня, лисицата, рядко вълк
и мечка. Влечугите показват широко разпространение. Твърде разнообразен
е птичия свят, като в горите на Витоша и горното поречие на
Струма се среща глухарът.
9. Природни
ресурси
От
природните ресурси голямо е значението на горските, водните
и рекреационни ресурси. Горските ресурси са предпоставка за
развитие на дърводобивната и дървообработваща промишленост.
Природно-рекреационните условия, от гледна точка на релефа и
климата, и термоминералните извори, са особено благоприятни
за развитие на туризма и балнеолечението. Особено големи са
природно-рекреационните ресурси на Витоша, където заедно с изградените
пътища, лифтове и хижи може да се осъществява, както летен,
така и зимен туризъм. Почвените и агро-климатични ресурси в по-ниските
места позволяват отглеждането на зърнено-хлебни и зърнено-фуражни
култури. Склоновете с южно изложение са подходящи за отглеждане
на лозя и овощни култури. Освен това южните склонове на Същинска
и Сърнена гора са подходящи за отглеждане на маслодайна роза
и други етерично-маслодайни култури. В подножието на Сърнена
гора има условия за отглеждане на бадемовата култура .
10.Екологични
проблеми
Екологичните
проблеми са във връзка с експлоатацията и преработката на полезните
изкопаеми. В Същинска Средна гора е разположен огромният котлован
на Асарел-Медет. Той е с размери 2300 на 1300м. и дълбочина
60-200м. Нарушената територия в резултат на минно-добивната
дейност възлиза на 9 433 дка. Медодобивния комбинат в Пирдоп също предизвиква
замърсяване на въздуха, водите и почвите. Чрез отпадъчните води
на комбината се замърсяват повърхностните води и почви в района
с мед и арсен. Микроклиматичните условия са неблагоприятни за
само разсейването на замърсителите.
Пътищата за разрешаване на проблемите
са рекултивиране на нарушените земи, пречистване на отпадъчните
води, залесяване и укрепване на ерудираните и застрашени от
ерозия почви.
За
опазване на природната са създадени много резервати.
III. Краище
1. Географско положение
Краището
се простира в западната част на страната между Западното Средногорие
от север и планините Осогово и Рила от юг. На запад продължава
извън пределите на страната ни.
2. Геоложко
развитие
Краищенската
област е с разломно-навлачна структура и наличието на диагонални
и надлъжни разломи. Посоката на гънковите структори е северозапад-
югоизток. Образуването им е започнало през мезозоя, но съвременния
релеф е оформен през неогена. Краището се явява част от морфоструктурата
на Краищидите. В резултат на тектонски движения се съчетават
хорстово-блокови издигания с котловинно-грабенови потъвания,
настъпили през неоген-кватернера. В основата си Краището е изградено
от стари допалеозойски скали, представени от метаморфни шисти,
гнайси и кварцити. На места са прорязани от гранити /Руй планина,
Конявска планина/. В котловините е разположена дебела серия
от мезозойски седименти. Те са представени предимно от варовици,
пясъчници и мергели с триаска и горноюрска възраст. Неозойските
седименти са представени от пясъчници, чакъли и конгломерати.
3. Полезни
изкопаеми
От
значение са находищата на кафяви въглища в Пернишкия и Бобовдолския
басейн. Находища на желязна руда /Брезнишко/
и злато в Трънско. Златоносни са пясъците в кватернерните наслаги западно
от гр.Земен. Най-голямо е стопанското значение на нерудните
полезни изкопаеми - варовици и глини.
4. Съвременен
релеф
4.1. Обща
характеристика
Характерни
форми на релефа са денудационните заравнености. Най-старото
денудационно ниво е с младомиоценска възраст, което се разкрива
на различна височина в отделните планини. Най-високо разположено
е в планините Руй и Милевска, на височина 1700 м.н.в., а в останалите
планини варира от 1100 до 1400 м.н.в. Добре проявено е в планините
Верила и Конявска. Другите две денудационни нива са с понтийска
и левантийска възраст. Всяко едно от тях е с 150-200м по-ниско
от по-горното и по-старото денудационна ниво. Имат характер
на добре изразени склонови стъпала с видима денивелация. Мозаечният
релеф на Краището е допринесъл за оформяненто на редица епигенетични
проломи по течението на р.Струма /Кракра, Чардашки, Прибойски
и Земенски/. Поради различните по характер движения на земната
кора, котловинните дъна се отличават с разнообразен релеф. Пернишката
котловина се отличава с хълмист релеф, който е резултат от ерозионната
дейност на р.Струма. Тази дейност е стимулирана от издиганията
на оградните склонове на котловината. Останалите котловини се
характеризират с равнинен релеф, поради потъването на котловинните
дъна. Значителното разпространение на карбонатни скали в Голо
бърдо, Земенска и Конявска планини обуславя широкото развитие
на повърхностни и дълбоки карстови форми. Най-често срещаните
форми са карите, увалите, валозите и въртопите. Много
от въртопите са свързани с карстови пещери. Безпрепятственото
пониране на повърхностните води в тези форми дава началото на
много карстови извори. Характерни са и мощните делувиално-пролувиални
наслаги. Ускорени прояви на ерозионните процеси и свързаните
с тях ровинни форми са характерни за поречието на р. Драговищица.
Широко развитие имат и свлачищните процеси в Пернишката котловина
и около Бобов дол.
4.2. Морфохидрографска подялба
В
морфохидрографско отношение Краището представлява сложна мозайка
от котловини, планини и долини. От север на юг се поделя на
две планински редици и три котловинни редици. Както планинските
редици, така и котловинните ивици имат посока на простиране
северозапад- югоизток.
Руйско-Верилската
планинска верига включва планините Руй, Стража, Любаш, Черна
гора, Голо бърдо и Верила.
Милевско-Конявската
планинска верига включва планинте Милевска, Земенска и Конявска.
В най-северната котловинна редица
- Трънско-Пернишката, се включват следните котловини: Трънска, Пернишка
и Брезнишка. Дивлянско- Радомирската котловинна ивица се състои
от Дивлянската и Радомирската котловина.
В
Каменишко-Долнобанската се включват котловините Каменишка, Кюстендилска,
Дупнишка, Самоковска и Долнобанска.
Краището
се отводнява от долинната мрежа на р.Струма.
5. Климат
Сложният
мозаечен характер на релефа определя значителната диференциация
на климата. По-високите котловинни полета се характеризират
с умереноконтинентален климат. По-ниските котловинни полета
и свързаните с тях долини се характеризират с преходно-континентален климат. Северните планински склонове с височина над 1000м. и южните
с височина над 1500м са с планински климат.
В
по-голямата част от Краището /без Кюстендилската и Дупнишката
котловина/ се
проявява умерено-континентален климат. Средните
януарски температури са от -3,6о
до -0,6оС.
В котловините през зимата са характерни температурните
инверсии. Те се проявяват при антициклонално състояние на атмосферата.
При такава обстановка е измерен и абсолютният минимум на температурите
в България /-38,3оС в Трън/. Юлските температури
показват зависимост с надморската височина и се изменят от 17о
до 22оС. Сезонното разпределение на валежите се характеризира
с летен максимум и зимен минимум. Типични континентални черти
показва и месечното разпределение на валежите - средномесечен
максимум през м.юни и средномесечен минимум през м.февруари.
Средногодишното количество на валежите е от 600 до 750 мм.
Преходно-континенталният климат се характеризира
с по-високите средно-януарски температури /около 0оС/
и по-висока юлска температура /около 22оС/.
Средногодишната температурна амплитуда е около 23оС.
Инверсните състояния не са така изразителни и продължителни
както в котловините с умереноконтинентален климат. В сезонното
разпределение на валежите се наблюдава значително изравняване
между зимните и летни валежи. Средногодишните валежни количества са най-малки
550-600 мм.
Планинските
черти на климата в най-високите части на Краището се потвърждават
от ниските средни януарски
температури /до -6оС/, средни
юлски температури /до 15оС/ и
по-малките температурни амплитуди /до 20оС/. Количеството на валежите
нараства /над 800мм/, като по-голяма е продължителността на
снежната покривка /до
5 месеца /.
6. Води
Модулът
на оттока показва значителни колебания - от 3 л/с/км2 /за ниските
райони/ до 15 л/с/км2 /във високите части/. Подхранването на реките, формирали
речните си течения в оградните планини е снежно-дъждовно /Струма/. Реките, които формират водите си в
Краището са с дъждовно-снежно подхранване. Обширните райони
с карбонатни скали и формираните в тях извори подхранват водите
на р.Струма. Малката надморска височина, нарязаността на релефа
и незалесените планински склонове допринасят за бързото оттичане
на повърхностните води. Месечният максимум на оттока се проявява
през март, а минимумът през септември и октомври. Характерен
елемент в речния режим са речните прииждания.
7. Почвена
покривка
Разнообразния
релеф, геоложкият строеж, климатичните условия и растителността определят и разнообразните
почвени типове. По заливните речни тераси и алувиалните наноси
са разпространени алувиалните почви. В подножните части на оградните
склонове на котловините са разпространени ливадно-делувиалните
почви. Тези почви широко са разпространени в Кюстендилската,
Дупнишката и Самоковската котловина. Голямо разпространение
имат и смолниците във всички котловини, но в по-ограничени размери.
Излужените канелени почви са разпостранени в югозападните оградни
склонове на Трънската котловина, северната ограда на Дупнишката
котловина. В планините са разпространени канелено-оподзолените
почви. В най-високите части на Руй планина, Конявска планина
и Милевска планина са разпространени и кафявите горски почви.
8. Растителност
и животински свят
Както
и останалите компоненти на природната среда и растителността
показва мозаечно разпределение. В котловинните дъна естествената
растителност е почти унищожена. Покарай реките тя е представена
от влаголюбива растителност - елша, върба, топола и др. В по-сухите
места се срещат дъб и полски бряст. В ниския пояс на планинските
склонове се срещат представители на дъба,
дъбови храсти, келяв
габър, храсти от люляк. В по-високия пояс се развива букова
растителност. Най-високите части на планините са заети от тревни
съобщектва. Характерни за Крайщето са големият брой ендемити.
Фауната
е представена от средноевропейски видове и по-малко от преходно-средиземноморски
видове. От бозайниците се срещат дива свиня, сърна, вълк, лисица.
Характерен представител е заекът, златката, невестулката. Птичата
фауна е представена от кос, полска чучулига, дрозд и др. Влечугите
и земноводните са добре представени от змията усойница, меднянка,
голяма водна жаба, жабата дървесница и др.
9. Природни
ресурси
Разнообразните
природни ресурси са предпоставка за развитие на разнообразна
стопанска дейност. С най-голямо значение са почвените ресурси
и находищата на горивни полезни изкопаеми. Почвените ресурси
в съчетание с разнообразните агро-климатични ресурси са предпоставка
за развитие на разнообразни селскостопански видове.
10. Екологични
проблеми
Сериозни
екологични проблеми възникват във връзка с нарушените терени
в Пернишкия, Бобовдолския и Кюстендилския въглищни басейни.
Развитието
на енергетиката, металургията, циментовата промишленост води
до замърсяване на въздуха, водите и почвите. Промишлеността
на гр. Перник сериозно замърсява природната среда на площ от
158 км2. Най-силно
са замърсени почвите с цинк, олово. Тревожно е състоянието на
въздуха и водите. Сериозен проблем е и обезлесяването на планините
в Краище. Замърсяването на природната среда води до обезлистване
на горите в Краище. За опазване на природната среда в планината
Голо бърдо е създаден резерватът “Острица”.
Пътищата
за спиране на негативните процеси са в прилагането на конкретни
мероприятия, като рекултивиране, пречистване на отпадъчните
води, въвеждане на съвременни технологии и др.
III. Тракийско-Странджанска
подобласт
1.Географско
положение, граници, големина
Тракийско-Странджанската подобласт е разположена между Средногорието и
Рило-Родопския масив, а на югоизток неестествено завършва до
границата ни с Турция. На изток опира до ивицата на Българското
Черноморско крайбрежие. В областта се включват Горнотракийската
низина, Среднотунджанското поречие, Сакар, Странджа, Светиилийските,
Манастирските и Дервентските възвишения и Хасковската хълмиста
земя, постепенно прехождаща към Източните Родопи.
Равната и ниска Горнотракийска
низина заема обширна площ (над 6000 км2) между Средна
гора и Родопите. Среднотунджанското поречие е разположено между
Горнотракийската низина, Бургаската низина и Странджа. На изток
от долината на р.Тунджа се намират Дервентските възвишения и
Странджа.
2. Геоложки строеж
Подобластта
попада в морфоструктурата на Балканидите. Горнотракийската низина
и Среднотунджанското поречие са грабеновидни понижения, които
през плиоцена са били дъна на езерни басейни. В резултат на
продължителни нагъвателни движения допалеозойската и палеозойската
блоково-мозаечна основа е потънала. Днес тя се намира на различна
дълбочина. В южната периферия на Чирпанските възвишенията е
на дълбочина 650м, а при Пловдивските хълмове се разкрива на
самата повърхност. Върху тази основа се е формирала различна
по мощност /300-500м/ седиментна покривка с горнокредна, миоценска
и плиоценска възраст. Тя е представена от пясъци, пясъчни глини
и глини. По-голяма е нейната мощност в западната част, където
са се проявили значителни потъвания, съпроводени с акумулативна дейност. Над плиоценските седименти са отложени
плейстоценските и холоценски алувиални наслаги на речната система
на р.Марица. Ядрото на Сакар планина, значителна част от Дервентските,
Светиилийските и Манастирските възвишения са изградени от палеозойските
гранитни интрузии. А мантиите им са изградени от допалеозойски,
палеозойски и мезозойски метаморфити, представени от слюдени
шисти, гнайси, мрамори и др. В Сакарската подобласт се проследяват
няколко антиклинални структури. Първата е двойната антиклинала
на Сакар планина, чието широко разкритие изгражда плоското й теме.
Втората антиклинала се явява западно продължение на централната
Странджанска антиклинала. Нейното южно бедро изгражда Манастирските
възвишения, а северното й бедро
- Светиилийските възвишения. Проявеният страничен натиск е причинил
полягането и люспуването на по-малките гънкови структури
- Южносакарската и Тополовградската антикилинала.
В обсега на Дервентските възвишения се проследява Голямодервентската
антиклинала, която е една от вторичните позитивни гънки на южното
бедро на Странджанският аниклинорий. Сакарската подобласт е раздробена от няколко успоредни разседа. През неогена
се е проявило сводово издуване на Сакар планина. Странджа представлява
антиклинала с посока на простиране северозапад - югоизток. Ядрото
на планината е изградено от палеозойски масивни и метаморфни
скали, покрити със седименти.
3. Полезни
изкопаеми
Със
сложното геоложко минало на областта е свързано разнообразието
на полезни изкопаеми. На територията на Тракийско-Страндажанската
подобласт са разкрити находища на горивни, рудни и нерудни полезни
изкопаеми, някои от които имат национално значение за развитието
на икономиката на страната. Такива са най-богатите по общи запаси
находища на лигнитни въглища в страната, разкрити в Източномаришкия
и Западномаришкия басейн, на територията на Горнотракийската низина. Въглищата са нискокалорични
(1550 - 2200 ккал/кг), но залягат плитко в мощни до 18м, дебели
пластове, което улеснява експлоатацията и снижава себестойността
им. С по-малки запаси на лигнитни въглища е Елховският басейн.
От
рудните полезни изкопаеми най-голямо значение за икономиката
на страната имат находищата на медни руди в Странджа планина
(Малко Търново, Граматиково) и на железни руди при с. Крумово
(Ямболско). Железните руди имат високо метално съдържание -
около 43%. Находищата на оловно-цинкови руди са разкрити край
с. Устрем (Елховско).
Разнообразни
са находищата на нерудни полезни изкопаеми. Гранит, мрамор и
габро се добиват при Гранитово, Елховско, около Тополовград,
Малкотърновско и др. Със стопанско значение са варовиците и
пясъците.
4. Съвременен
релеф
4.1. Обща
характеристика
Съвременният
релеф на Горнотракийската низина и Среднотунджанското поречие
се е оформил след осушаването на езерните басейни през кватернера.
В периферните части на Горнотракийската низина се установяват
добре запазени следи от левантийската повърхнина. Тя се разкрива
на височина 450-350 м. в подножието на Средна гора и 460-320
м. на допира с Родопското подножие. Днес заедно с ускореното издигане на подножието,
низината продължава да потъва. Това се потвърждава от нейната просторна
заравнена акумулативна повърхнина, липсата на надзаливни тераси
и заблатяванията около реката. На изхода от оградните планини
реките са натрупали големи наносни конуси, чиито периферни части
са заблатени. За Горнотракийската низина е характерна и голямата
й сеизмичност, която се потвърждава не само от блоково-мозаечния
фундамент и активността на разломните структури и привързаните
към тях термоминерални извори, но и от ниската заблатена заливна
тераса и проявата на земетръси. В Сакарската подобласт са установени
две различни по височина и възраст денудационни нива. Понтийското
денудационно ниво заема високата теменна част на Сакар планина,
нейната по-ниска част и отчасти по склоновете на Манастирските,
Дервентските и Светиилийските възвишения се разкрива
второто левантийско денудационно ниво. В резултат от издигането
на земната кора през кватернера р.Сазлийка и нейните притоци
са се всекли в плиоценските седименти, което придава хълмист
вид на Старозагорското поле. На прехода от плиоцена към кватернера,
поради значителните хлътвания на Егейската котловина
и активизиране на ерозията са се образували проломите на
Марица и Тунджа. При гр.Харманли р.Марица е образувала пролом
/Харманлийски/, разделящ Източните Родопи от Сакар планина.
Южно от Елховското поле, между Сакар и Дервентските възвишения, р.Тунджа също е оформила живописния
Сремски пролом. Едновременно с това се оформя и съвременната
долинна мрежа. Образувани са били високи и ниски речни тераси
на речните системи на реките Марица и Тунджа.
4.2. Морфохидрографска подялба
Горнотракийската
низина се поделя на две части - Пловдивско-Пазарджишко и Старозагорско
поле. Границата между двете полета е между Чирпанските възвишения
и родопския рид Драгойна. Пловдивско-Пазарджишкото поле заема
западната част на низината, има плосък релеф, паралелно простиране.
Неговият наклон е от запад-северозапад към изток-югоизток и
се отводнява от р.Марица и нейните притоци. Надморската му височина
в западната част е около 300 м. и постепенно намалява до 100
м. Източната част на Горнотракийската низина е заета от Старозагорското
поле. То се простира на изток от Чирпанските възвишения и е
нахълмена от приточната долинна мрежа на р.Сазлийка. Притоците
на река Сазлийка го разчленяват на отделни плоски вододелни
гърбища с надморска височина от 170-150 м. Между долината на
р.Марица и Източните Родопи се намира Хасковската хълмиста земя,
отводнявана от Харманлийска река и нейните притоци.
В
западната част на Среднотунджанското поречие се издигат Светиилийските
и Манастирските възвишения. Техните била достигат 400 - 600
м височина. На юг се намира ниската Сакар планина, чието заравнено
било се издига до 856 м при в.Вишеград. По долината на р.Тунджа
са разположени Ямболското и Елховското поле, които имат низинен
релеф. Средната им надморска височина е 80 - 100 м.
Странджа се състои от
три дяла - Южен (Главен), Граничен и Босна. Южният дял е най-висок
и се намира изцяло на турска територия. На границата с Турция
се издига Граничният дял, а на север от долината на р. Велека
- ниският дял Босна (в. Папия 502 м). От Странджа събират водите
си няколко реки (Ропотамо, Велека, Резовска и др.), които се
вливат в Черно море. В морфографско отношение Дервентските възвишения
са тясно свързани със Странджа. Те имат тясно, добре оформено
било (в.Гюрген баир - 556 м), по което минава границата с Турция.
5. Климат
Важно
климатообразуващо значение в Тракийско-Странджанската подобласт
има малката надморска височина и близостта на Черно и Средиземно
море. В Горнотракийската низина и Ямболското поле климатът е
преходно-континентален. Термичният режим се характеризира
със сравнително мека зима (средна януарска температура 0о
- 1оС) и горещо лято (средна юлска температура 23о
- 24оС). През зимата, при нахлуване
и задържане на студен континентален въздух, особено в ниските
части на Горнотракийската низина, се образуват температурни
инверсии. При такива метеорологични условия на места (Чирпан,
Пловдив) са отбелязани минимални температури под -30оС.
Безмразовият период е средно с 10 - 20 дни по-дълъг от този
в Дунавската равнина, което благоприятства за отглеждането на
по-топлолюбиви култури (памук, ориз, сусам).
Средните
многогодишни валежни суми са най-малки в западната част на Горнотракийската
низина (500 - 550 мм). Това се дължи на създадената от сравнително
високите оградни планини валежна “сянка”. Разпределението на
валежите в Горнотракийската низина и Среднотунджанското поречие
се характеризира с изравнени сезонни суми и месечен максмум
най-често през юни. Снежната покривка е нетрайна, особено в
Среднотунджанското поречие и се задържа от 15 до 30 дни. Преобладаващите
ветрове са западните. В Пазарджишко-Пловдивското поле се проявява
и фьонът, а по долините на реките Тунджа и Сазлийка духа местният
вятър "беломорец".
Сакар и Странджа попадат по-осезателно
под влиянието на средиземноморската циклонална дейност. Климатът
там се определя като континентално-средиземноморски. Зимните
температури са над 0оС, като на места (долината
на р. Велека) те са над 2оС. Летният сезон
е продължителен, горещ и сух. Средните летни температури са
20о - 24оС.
Големи различия се наблюдават по отношение на валежите. Докато
във вътрешността на Странджа те достигат близо 1000 мм (Малко
Търново - 987 мм),
в ниските подножия на Сакар годишните валежи са около 600 мм.
Сезонното разпределение на валежните суми се характеризира със
зимен максимум (30 - 40 % от годишната сума). Преобладават течните
валежи, дори и през зимата. Снежна покривка се образува рядко,
а задържането й обикновено е краткотрайно. В Странджа планина
с най-голяма честота се отличават северните и североизточни
ветрове, докато в Сакар преобладават южните и северозападни
ветрове.
6. Води
Факторите,
които определят водното богатство на Тракийско-Страджанската
подобласт са разнообразни. За подземните води основно значение
имат развитите речни тераси с мощни отложения, а за повърхностните
води най-важна роля имат климатичните фактори. В Пазарджишко-Пловдивстото
поле са установени най-значителните запаси на грунтови води
в България. В Горнотракийската низина са разкрити и по-дълбоко
залягащи напорни подземни води. Карстови води са формирани в
Сакар и Странджа. Известни са само няколко извора с термоминерални
води (Стефан-Караджово, Меричлери) в цялата подобласт, но водите
им се характеризират със специфичен химичен състав.
Основната
отводнителна артерия в Тракийско-Странджанската подобласт е
р.Марица, която по величина на секудния си отток е на първо
място в страната (Свиленград - 110 м3/сек). Оттокът й се формира предимно от родопските притоци Чепинска, Въча
и Чепеларска, които са значително по-пълноводни от средногорските
и старопланинските притоци Тополница, Стряма и Сазлийка. Река
Тунджа навлиза в средното си течение на север от Ямбол, където
приема най-значителния си приток - р.Мочурица. На юг, до границата
с Турция, притоците й са маловодни, често изцяло пресъхващи
през летния сезон. Най-пълноводните странджански реки са Велека
и Резовска. За режима и разпределението на речния отток в Тракийско-Странджанската
подобласт е характерно постепенното увеличение на дела на зимния
отток в посока от запад на изток. Пролетния сезонен отток е
преобладаващ в поречието на Марица (35 - 40% от годишния). За
странджанските реки е характерен силно преобладаващ зимен (50%)
и оскъден летен (5 - 10%) сезонен отток. Естественият речен
отток в по-голямата част от Тракийско-Странджанската подобласт
е нарушен вследствие на значителното водопотребление, главно
за мелиоративни цели. Поради това през летния сезон по-малките
реки силно намаляват оттока си, а някои от тях пресъхват. За
регулирането на речния отток в областта са изградени редица
язовири (Пясъчник, Тракиец и др.).
7. Почвена
покривка
Релефът,
скалната основа, климатът и растителността са предпоставка за
формирането на разнообразната почвена покривка в Тракийско-Странджанската
подобласт. Най-широко са разпространени смолниците, алувиално-ливадните
и канелените горски почви. Смолниците преобладават в Старозагорското,
Ямболското и Елховското поле, а алувиално-ливадните - в Пловдивско-Пазарджишкото
поле. Канелените горски почви са образувани в подножните части
на полетата, в Сакар и Странджа. Поради голямото си естествено
плодородие почвите са подходящи за интензивно земеделие. Отглеждат
се редица зърнени култури като пшеница, царевица, ориз; технически
култури - слънчоглед, памук, тютюн, а също лозя и овощия. По
долината на р.Велека са разпространени жълтоземните почви, които
се срещат само в тази част на страната. От високото ниво на
подпочвените води и неправилното напояване в Горнотракийската
низина и Среднотунджанското поречие почвите на места са засолени.
8. Растителност
и животински свят
Поради
благоприятните условия за земеделие естествената растителност
в Горнотракийската низина и Среднотунджанското поречие почти
изцяло е заменена с културна. Сред обработваемите земи има отделни
петна от дървесно-храстови съобщества, съставени от сухи листопадни
видове (келяв габър, космат дъб, драка и др.). В Сакар и Странджа
преобладават средиземноморски растителни видове като жасмин,
зайча сянка, грипа, пирен и др. Растителността във вътрешността
на Странджа има реликтен характер. Съставена е от горски съобщества,
образувани от източен бук с вечно зелен подлес от странджанска
зеленика, лавровишня и др. Такъв тип растителност в Европа се
среща само в Странджа.
Фауната
на Тракийско-Странджанската подобласт се характеризира с преобладаване
на средиземноморски и преходно-средиземноморски животински видове (оризищна мишка,
мишевиден сънливец, хомяк, фазан, чакал, тракийски паяк и др.).
В хълмистите и нископланинските райони са разпространени и средноевропейски
животни като лисица, язовец и др.
9. Природни
ресурси
Благоприятните
хидро-климатични
и почвени условия още от древността са били предпоставка за
интензивно земеделие в областта. Низинният и нископланински
характер на релефа е подпомогнал за развитието на селищната
мрежа и транспорта.
Водните
ресурси се използват за напояване и водоснабдяване. Поради голямото
водопотребление в Горнотракийската низина и Среднотунджанското
поречие се чувства воден дефицит.
Богатите
залежи от лигнитни въглища в Източномаришкия и Западномаришкия
басейн са основа за развитието на въгледобива и енергетиката.
10. Екологични проблеми
Разработването
на находищата на полезни изкопаеми създават тежки екологични
проблеми: унищожаване на плодородния почвен слой, замърсяване
на въздуха, водите и почвите с токсични вещества. Особено сериозна
е екологичната обстановка в района на Марица-изток. Там значителни
екологични проблеми създават огромните изкопи и насипи. В резултат
на нарушенията на релефа са променени хидроложките условия,
изявяват се най-големите в страната свлачища. Унищожени са големи
площи от обработваема земя. Много висока е замърсеността на
атмосферата. Основен замърсете се явява ТЕЦ.
Хиляди
декари плодородни земи около Асеновград и Димитровград са замърсени
с тежки метали, което ги прави негодни за земеделско използване.
Антропогенните въздействия в Сакар и Странджа се проявяват много
по-слабо. Грунтовите и повърхностните води в поречията на Марица
и Тунджа са замърсени с отпадъчни промишлени води.
Конкретните
мероприятия за подобряване състоянието на природната среда в
областта са рекултивиране на нарушени терени, строителство на
пречиствателни съоражения, внедряване на нови технологии, залесяване
на обезлесените територии.
Голяма
част от територията на Странджа е границите на
резерватите: “Лопушна” (вписан в категорията на
биосферните резервати към ЮНЕСКО), “Силкосия” (най-старият резерват
в България, създаден още през 1933 г.) и др. В тях се опазват
уникални не само за страната, но и за Европа растителни и животински
видове.
|
