|
TEMA 16
ОБЩА
ХАРАКТЕРИСТИКА НА СТОПАНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ
І.Същност
и характерни особености.
Стопанството
на България е система от човешки дейности с различен характер,
имащи за цел подобряването на условията за живот на хората.
Тези дейности са обединени и целенасочени
от държавната стопанска политика. Развитието на
стопанството е отражение на състоянието на държавата и фактор
за развитието й.
Основните
стопански характеристики на всяка държава са:
1/. oтраслова
структура на стопанството, отразяваща ресурсите на страната
и нивото на социално-икономическото й развитие;
2/. териториална
стопанска структура, която дава представа за зрелостта на стопанското
развитие;
3/. динамика
на стопанското развитие;
4/. тенденции
в развитието.
Нивото
на стопанско развитие се определя с помощта на няколко основни
съизмерими показатели:
1/. БВП - представлява стойността на произведените стоки и услуги + стойността на
производствените услуги и данъци /акцизи и оборот/ + стойността
на ДДС и митата по вноса + брокерските услуги по реализацията
на стоките и услугите във финансовата област;
2/.БДС
- стойността на крайната произведена продукция и услуги
- разходите за производството
им /суровини, транспорт, заплати и др./;
3/.БНД
- крайният резултат от дейността на отрасъл или НС + доходите
от задграничните финансови операции;
4/.БП
- крайният резултат от дейността на отделен стопански субект
или отрасъл.
ІІ.Условия
и фактори за развитие.
Върху развитието
и териториалната организация на стопанството в България влияят
множество фактори - природни, демографски, обществено-икономически,
политически, екологични, технологични и др. Географското положение
има различно през отделните исторически етапи, но винаги силно
влияние. Важен фактор са и ограничените природни ресурси за
развитието на промишлеността и основно на добивните й отрасли.
Същевременно климатичните, почвени и хидроложки условия са благоприятен
фактор за развитието на селското стопанство. Демографските ресурси
влияят върху стопанското развитие чрез потреблението, работната
ръка и др. Много силно влияние върху развитието на стопанството
оказва транспорта и състоянието на транспортната инфраструктура.
В настоящия
етап НС на България се характеризира с промени по отношение
финансирането му, пазарната ориентация, номенклатурата на произвежданата
продукция, производителността на труда, схемата на разплащане
и редица други особености. Успоредно със създаването и развитието
на българската държава се развива и стопанството й. То преминава
през няколко исторически етапa.
ІІІ.Основни
етапи в развитието на националното ни стопанство.
1/. Развитие
на стопанството преди 1878г. През ранното Средновековие България е една от най-развитите
в икономическо отношение държави в Европа. С падането й под
турско владичество в края на XIVвек, нейното демографско, политическо
и стопанско развитие са нарушени и това довежда до значителното
й изоставане в сравнение с държавите от Централна и Западна
Европа. Турското владичество забавя в продължение на векове
развитието на занаятите, търговията, манифактурата и фабричната
индустрия. През този период основа на стопанството са примитивното
земеделие и скотовъдство, а цялото българско население е във
феодална зависимост от турски феодали. При ползването на земята
властва спахийско-ленната система, при която цялото производство
е подчинено на военните нужди на Османската империя. При тези
условия развитието на занаятите и манифактурата е ограничено.
В края на XVIIIв.
с премахването на спахийско-ленната система се създават условия
за навлизане на западни капитали в стопанството и развитие на
индустрията и занаятите. Това дава тласък за стопанското развитие
на българските земи чрез разширяване на пазарите за земеделската
и занаятчийска продукция. От края на XVIIIв. и началото на XIXв.
се появяват едри земеделски собственици - българи, които отделят
значителна част от продукцията си за пазара. Този подем се дължи
и на промененото географско положение на българските земи като
резултат от политическите и стопански промени в Османската империя.
Близостта до Цариград, излазът на Черно и Егейско море и плаването
по река Дунав стават благоприятни предпоставки за стопанското
развитие на българските земи.
Водещ стопански
отрасъл преди Освобождението е селското стопанство.
В структурата му
преобладава животновъдството, защото продукцията му е търсена
на пазарите /месо, кожи, вълна, мляко и млечни продукти/, а
многобройните стада имат осигурена паша чрез излаза на Егейско
море. В крайна сметка този отрасъл дължи водещото си място и
на ограниченото разнообразие от отглеждани земеделски култури
/предимно зърнени, използвани за храна от хора и животни/. През
този период основната част от селскостопанската продукция се
използва за нуждите на производителите или за натурална размяна,
което ограничава бързото й нарастване.
Преди Освобождението
се развиват и занаятите. През ХVв. и ХVІв. те западат
поради стопанската разруха в българските земи през първите векове
на турското владичество. Едва в края на ХVІІв. се развиват абаджийството,
тепавичарството, гайтанджийството, папукчийство, кожарство и
др., като продукцията им е търсена навсякъде в Османската империя.
В края на XVIIIв. и началото на XIXв. богатата суровинна база и
огромните пазари дават възможност за развитието на манифактурата
в българските земи. Последната е предпоставка за появата
на текстилната фабрична индустрия, която е базата на индустриалното
производство в България след Освобождението.
Началото
на фабричната индустрия се поставя с пускането на текстилната фабрика на Добри Желязков
/Фабрикаджията/ в град Сливен през 1834г. Преди Освобождението
са открити още няколко текстилни фабрики, работилници за амбалаж,
кибрит, спирт, стъкло и др. През този период са създадени и
множество шивашки работилници, спиртоварни, водни и парни мелници,
ремонтна работилница за вагони и други индустриални предприятия.
Те стават основата на българската индустрия след Освобождението.
Развитието на селското стопанство, занаятите и фабричната индустрия преди
Освобождението е немислимо без развитие на транспорта. В началото
на XIXв.
р.Марица е все още плавателна за лодки и салове. По нея се превозват
стоки към Егейско море. През 1834г. се открива редовното корабоплаване
по река Дунав. През 1866г. е пусната в експлоатация ж.п. линията
Русе-Каспичан-Варна /223км/, а през 1873г. - и линията Любимец-Марица
/Симеоновград/-Пловдив-Белово, с отклонение от Марица за Нова
Загора. Преди 1878г. са прокарани трасетата на 2511км коларски
пътища, които са основа на шосейната мрежа през ХХв.
Преди Освобождението
се развива и търговията. Като търговски и фабрични центрове
изпъкват Русе, Габрово, Пловдив, Скопие и редица други градове.
Всичко това дава основание българските земи да бъдат определени
като най-развитата част от Османската империя в средата на XIXв.
2/. Развитие на стопанството
от Освобождението до края на Втората световна война.
След Освобождението
се създават значително по-благоприятни условия. Селското стопанство
се развива по екстензивен път чрез оземляването на населението
за сметка на турското население и разораването на ливади, пасища
и изкоренени горски масиви. Руско-турската освободителна война
нанася удар върху занаятите и търговията, които губят обширните
си пазари и са принудени да се конкурират с европейските фабрични
стоки. В тази връзка още през първите години след Освобождението
българските правителства са принудени да приемат протекционистични
мерки, осигуряващи развитието на стопанството при по-силна конкуренция
отвън. Към тези мерки се отнасят повишаване на вносните мита;
задължително снабдяване на полицията, армията и държавната администрация
със стоки, произведени в България и др.
До Балканската
война стопанството на България има земеделски облик, защото
единствено този отрасъл има вътрешни и външни пазари /развиваща
се местна индустрия, нарастване на населението, запазване на
традиционните пазари в Европа и др./. В тази връзка хората се
стремят към увеличаване на продукцията за сметка на разширяваните
обработваеми площи и увеличените стада с животни. Водещ отрасъл
на селското стопанство е растениевъдството, специализирано в
отглеждането на зърнени култури, овощарство и зеленчукопроизводство.
Развити са говедовъдството и коневъдството, поради необходимостта
от работен добитък и теглителна сила.
След Освобождението
започва да се развива бързо фабричната индустрия. В края на
XIXв. в България има 340 предприятия с 19500д. заети в тях.
Развиват се главно добивни промишлени дейности с участието на
чужди капитали /немски, белгийски, френски/. Част от тези капитали
постепенно се насочват към индустриални отрасли /хранителната,
текстилната, кожаро-кожухарската/, разполагащи с местна суровинна
база. Над 90% от ОПП през периода се произвежда в леката промишленост.
Основни
индустриални центрове стават София, Русе, Пловдив, Габрово и
др. През този период са построени 1964км нови ж.п. линии, а
дължината на пътищата достига 8945км. От 1901г. в София е развит
трамвайният транспорт.
През периода
се поставят основите на банковата система в България. Развива
се и туризмът след създаването през 1895г. на БТС.
Обемът
на външната търговия се увеличава 3 пъти, страната е с активно
търговско салдо. Вътрешната търговия обаче е слабо развита.
Запазва се натуралната размяна на стоки и услуги.
По времето
на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война
стопанството на страната е почти изцяло разрушено. По-голямата
част от мъжете в активна трудова възраст са мобилизирани, а
хиляди загиват по фронтовете, с което се нарушават както работната
сила, така и пазарът. По политически причини е нарушена и външната
търговия, а инфлацията и гладът достигат огромни размери. Същевременно
войните повишават потребителското търсене на храни, дрехи и
други продукти, което е стимул за нов стопански подем. Само
за 4 години след края на Първата световна война /до 1922г./
промишленото производство възстановява довоенното си равнище
от 1912г. Стопанският подем се отразява и върху инфлацията,
чиито стойности са нулеви още през 1923г.
През разглеждания
период водещ отрасъл е селското стопанство,
което се развива по екстензивен път /чрез нарастване броя на заетите в
него, обработваемите площи и стадата/. Развитието му се дължи
на вътрешното търсене и на запазените външни пазари. През периода
започва отглеждането и на високодоходни технически култури като
слънчоглед, тютюн и др., а търсенето на суровини от индустрията
нараства. Това също допринася за развитието на отрасъла.
От средата
на 20-те години се засилва процесът на раздробяване на земеделските
земи, което е пречка за широко навлизане на агротехника .
През периода
бързо се развиват рудодобива и въгледобива, а в индустрията
нараства делът на кооперативните и държавни предприятия. До
края на 20-те години в страната са построени пет ТЕЦ и един
ВЕЦ. През същия период е построена и корабостроителницата във
Варна. Само за 6 години /1923-1929г/ промишленото производство
в България нараства с 88% .
От 1926г.
в България започва развитието на международния туризъм, а след
края на Първата световна война външната търговия бързо нараства.
Основен търговски партньор на страната е Германия. През посочения
период продължава да властва натуралната размяна във вътрешната
търговия.
По време
на Световната стопанска криза /1929-1934г/ българското стопанство
е силно засегнато. Стопанската депресия в България се проявява
по специфичен начин /спад на цените и производството, бързо
нарастване на инфлацията и др./. През този период се прекратява
протекционистичната стопанска политика спрямо местната индустрия.
Въпреки външната конкуренция текстилната промишленост се развива
бързо, разчитайки на местни суровини и осигурените си пазари.
През периода
продължава процесът на раздробяване на земеделските земи. Държавата
освобождава от поземлен данък стопанствата до 100дка. Обработването
на земята е примитивно /с рало и работен добитък/, а навлизането
на агротехника е незабележимо. Спадът в продукцията по време
на кризата довежда до спад в повечето индустриални отрасли,
с изключение на текстилното производство. Икономическата криза
се отразява негативно и върху развитието на обслужващите отрасли
и дейности, тъй като липсват средства за здравеопазване, образование
и др. През същия период западат туризмът и транспортът, за които
липсват капиталовложения и потребители на услугите им.
След 1934г.
в страната се създават вътрешни и външни предпоставки за бързо
стопанско развитие. В земеделието започва процес на уедряване
за сметка на дребните стопани. Това довежда до бързо нарастване
на скритата безработица. От друга страна в отрасъла се отбелязва
известна специализация в лозарството, овощарството, зеленчукопроизводството
и отглеждането на тютюн. През 1939г. този отрасъл произвежда
59% от обществения продукт в страната, а почти 60% от произвежданата
продукция се използва за задоволяване потребностите на производителите.
Причина
за стопанския подем през втората половина на 30-те години е
разширяването на търговските връзки с Германия. Общият обем
на външната търговия на България през 1939г. е 2,5 пъти по-голям
от този през 1919г.
През 1939г.
в България има 3433 индустриални предприятия. Над 75% от ОПП
идват от ХВП и леката промишленост. Над 50% от тяхната продукция
се произвежда в София, Пловдив, Варна, Русе и Бургас.
По икономически
и стратегически причини през втората половина на 30-те години
бързо се развива и транпортът, изгражда се основата на транспортната
мрежа. Дължината на ж.п. линиите достига 4426км /3477км - нормални
линейни пътища и 215км - теснолинейни/. Подвижният състав обаче
е остарял и силно амортизиран, което ограничава скоростта на
превозите. През този период продължава развитието и на автомобилният
ни транспорт. През 1939г. в България има 2503 леки автомобила,
2415 товарни и 780 автобуса.
С
развитието на транспорта се създават предпоставки за развитието
и на туризма. Като курортни селища се оформят Пампорово, Юндола,
Карандила, Чамкория. Като балнеоложки центрове изпъкват Банкя,
Вършец, Кюстендил, Костенец, Момин проход, Хисаря, Велинград.
Развитие получават и морските курорти Варна, “Св.Константин”
и др., където в края на 30-те години летуват около 15000 чужденци
годишно.
Стопанският
подем през този период се отразява благоприятно и върху финансовата
сфера. Българският лев става конвертируем, а инфлацията е сведена
до нула.
3/.Развитие
на стопанството от края на Втората световна война до 1989г.
По време на Втората световна
война територията на България остава встрани от театъра на бойните
действия, поради което стопанството й не понася преки последствия
от войната, за разлика от много други европейски държави. Налагането
обаче на нова политическа и стопанска система в страната довежда
до обвързването й с държавите от “източния блок”. Само за 4-5
години са премахнати частните стопански субекти и свободната
пазарна конкуренция. Започват процеси на “национализация” /23.ХІІ.1947г/
в индустрията и обслужващата сфера и на “колективизация” /1946г/
в селското стопанство.
От началото
на 50-те години се пристъпва към бърза “индустриализация” на
страната, която не е съобразена с природните и демографските
й ресурси. Повечето индустриални предприятия са построени в
големите градове, което предизвиква масови миграции от селата
към тях. Същевременно повечето промишлени предприятия са оборудвани
с остаряла техника, което води до ниска производителност и негативно
въздействие върху природната среда. През този период е извършено
бързо редуциране на броя на промишлените предприятия в България
- от 7000 през 1947г. на 2200 в края на 1989г., главно за сметка
на уедряването на предприятия и строителството на огромни за
мащабите на страната промишлени мощности. България, по линията
на СИВ, е специализирана в областта на ХВП, каростроенето, електрониката
и текстилната промишленост. В тази връзка над 80% от външнотърговския
й оборот в края на 80-те години е именно със страните от СИВ
и Близкия изток, а тези пазари не стимулират високо качество
на продукцията. В страната са развити през този период и производства
главно от ВПК, за които са необходими вносни западни технологии.
По тези причини България е принудена да взема заеми в долари,
а да изнася продукция за преводни рубли. Това довежда до бързото
нарастване на външния й дълг от 2 млрд.долара през 1980г. на
над 10 млрд.долара в края на 1989г.
През
периода се появяват редица нови индустриални центрове като Перник,
Девня, Димитровград и др. Започва формирането на промишлени
агломерации: Софийско-Пернишката; Варна-Девня; Пловдив-Асеновград
и др.
Във
връзка с процеса на “колективизация” в селското стопанство,
който завършва в края на 50-те години, този стопански отрасъл
отбелязва бърз упадък след края на Втората световна война. Довоенното
му производство е достигнато едва в края на 50-те години, а
това е свързано с множество проблеми по изхранването на населението
и осигуряването на суровини за преработващата промишленост.
Същевременно трябва да се посочи, че уедряването на обработваемите
площи чрез създаването на ТКЗС и ДЗС позволява бързото навлизане
на земеделска техника и химизация на растениевъдството. Използването
обаче на тежки селскостопански машини и химикали води до разрушаването
на структурата на почвите в много райони от страната и тяхното
осоляване. По тези причини до края на 80-те години обработваемите
площи намаляват с около 2 млн.дка. През посочения период селското
стопанство е специализирано и превърнато в суровинен придатък
на ХВП и леката промишленост. Въпреки това, за периода 1959-1989г.
ОССП нараства около 2,5 пъти, но делът на отрасъла в НД спада
до 12%. Значителен спад е отбелязан и в заетостта - до 20% от
заетите в НС в края на 80-те години.
До
края на 80-те години са постигнати значителни успехи в областта
на транспорта. През този период 61% от ж.п. линиите са електрифицирани,
а 957км - удвоени, с което значително е повишена скоростта на
превозите. От края на 70-те години започва строителството и
на автомагистралите “Хемус”, ”Тракия” и “Марица”, както и на
панорамния път от Варна до Малко Търново. Значително развитие
през този период отбелязва морският транспорт. Неговият тонаж
нараства от 30000т. през 1939г. на 1,9млн.т. в края на 1989г.
През
периода е развит и въздушният транспорт в България, като дължината
на външните авиолинии достига 165000км, а на вътрешните - 2700км.
От
1948г. датира развитието в България на така наречения “стопански
туризъм”, ориентиран към привличането на чуждестранни туристи
в морските и планинските курорти. В края на 80-те години държавната
туристическа фирма “Балкантурист” е сред 10-те най-големи собственици
на хотели в света. Същевременно обаче, туризмът е развит едностранно
- създадени са огромни туристически комплекси с множество хотели
по Черноморието, което не отговаря на бързопроменящата се конюктура
в туристическото търсене и предлагане.
Въпреки
политическите и стопански ограничения през този период, България
разширява значително “географията” на външната си търговия,
като в края на 80-те години тя поддържа търговски връзки със
120 държави, като над 80% от обема на външната търговия е със
страните от СИВ и Близкия изток. Търговското салдо през периода
е положително. България изнася основно машини и преработени
селскостопански продукти, руди и други суровини, а внася нефт,
земен газ, машини, въглища.
През
посочения период са постигнати значителни успехи и в редица
други обслужващи отрасли и дейности /здравеопазването, образованието,
културата, спорта, науката/.
Въпреки
постигнатите успехи в почти всички области на икономиката, от
началото на 80-те години се проявяват редица негативни тенденции
в стопанското развитие на страната, породени както от вътрешни,
така и от външни фактори. Тези тенденции са заложени още от
началото на 50-те години с премахването на частната собственост
и свободната пазарна конкуренция. При тези условия за периода
от 1984г. до 1989г. външният дълг на България нараства над 3
пъти - от 2,923 млрд.долара през 1984г. на 10 млрд.долара в
края на 1989г. Този огромен за мащабите й дълг, натрупан до
края на периода, днес е основната пречка за бързото излизане
на страната от стопанска криза.
4/.Развитие на стопанството след 1989г.
Развитието
на стопанството през периода 1990-1998г. се характеризира с
преход от “планово и централизирано” към “пазарно” стопанство,
при което съществува свободна конкуренция между стопанските
субекти, а цените на стоките и услугите се определят от търсенето
и предлагането им на пазара. Този преход е силно затруднен от
наследените негативи в стопанския, културен и политически живот
на България. Израз на затрудненията в прехода е изоставането
на страната в сравнение с редица други страни от Източна Европа
в процесите на приватизацията и връщането на земеделските земи,
което забавя и интеграцията й в НАТО и ЕС.
През
този период са приватизирани 4115 обекта, 1500 от които до 1995г.
Основната част от приватизираните обекти са общинска собственост,
държавна собственост са само 600 обекта. В тази връзка бързо
е променена структурата на регистрираните в БУЛСТАТ стопански
субекти. В края на 1998г. в страната има над 500000 активни
стопански субекта, от които 9000 са държавни,10000 - общински,
а останалите - частни. Почти 25% от тези стопански субекти са
регистрирани в град София, а около 15% - в Пловдивски регион,
което е отражение на регионалните различия в трудовата активност,
породени от традициите и местните условия.
През
същия период значително се променя обемът на БВП/1жител, който
от 943 долара през 1991г. достига до 1543 долара през 1995г.,
а през 1998г. спада на 1484 долара/1 жител. По този показател
България изостава над 20 пъти в сравнение с Норвегия, Дания,
Люксембург, Швейцария и други напреднали страни.
През
последните 10 години значително намалява обемът на промишлената
продукция, който през 1998г. достига едва 55% от този през 1989г.
Най-голям спад е отбелязан в отрасли, разчитащи предимно на
скъпи вносни суровини - машиностроене, черна металургия и др.
Спадът в промишленото производство продължава и през 1998г.
В повечето промишлени отрасли обемът на производството през
същата година е с около 14% по-малък в сравнение с предходната
година, с изключение на електро- и топлопроизводството, където
той е нарастнал с около 10%. Същевременно през последните 10
години бързо нараства делът на частния сектор в промишлената
продукция, който през 1998г. достига 42,4%. Този сектор произвежда
и около 20% от БДС, създадена в частния сектор на икономиката.
Нарастването на дела на частния сектор в промишлеността се дължи
основно на приватизацията на предприятия от ХП и ХВП. Същевременно
повечето предприятия от металургията и машиностроенето са непривлекателни
за евентуалните купувачи, тъй като те имат огромни дългове към
банките и неосигурени пазари за продукцията си.
През
периода след 1989г. започва продължителен и мъчителен процес
на връщане земеделските земи на старите им собственици, което
довежда до спад на селскостопанската продукция и дефицит на
храни в страната. През последните няколко години този процес
е ускорен и в края на 1998г. правото на собственост е възстановено
върху около 80% от земята, а издадените нотариални актове са
за около 23% от земеделската земя. Връщането на земята позволява
бързото нарастване дела на частния сектор в селскостопанската
продукция до 95-98% през последните 2 години. Той дава около
32,5% от БДС, създадена в частния сектор на икономиката. Развитието
на частния сектор в селското стопанство обаче е възпрепятствано
от липсата на средства за машини, торове и химикали. Това се
отразява в намаляването на средните добиви в растениевъдството,
промяна на неговата структура чрез нарастване дела на зеленчукопроизводството,
картофопроизводството, зърнопроизводството и други подотрасли,
чиято продукция е най-търсена.
През
последните 10 години значителен спад е отбелязан и в туризма,
с което значително е ограничен притока на валута за страната.
Спадът
на производството в селското стопанство, промишлеността и ограниченият
приток на валута от туризма довежда до ограничаването на външнотърговското
салдо и на бюджетните субсидии за важни обслужващи дейности
като здравеопазването, образованието, науката.
През
1998г. България има търговски взаимоотношения с 194 страни,
като основните й търговски партньори са страните от ЕС /49,7%
от износа и 45,0% от вноса/ и държавите от Централна и Източна
Европа /23,1% от износа и 32,3% от вноса/. Износът на страната
е насочен основно към Италия, Германия, Гърция и Русия, а вносът
е предимно от Германия, Русия,Украйна и Франция.
Дълбоката
и продължителна стопанска криза в България налага в крайна сметка
въвеждането от 1.VІІ.1997г. на режим на строга финансова дисциплина,
наречена още “валутен борд”. Стопанската криза, корупцията и
законовата неуреденост са пречка и пред желаещите да инвестират
в България чужди инвеститори, а липсата на инвестиции пък забавя
развитието на страната и ограничава реалните доходи на населението.
През последните 10 години България е привлякла едва 1402795868
долара чужди инвестиции или около 170долара/1жител. По обем
на инвестициите общо и на 1 жител страната значително изостава
от Полша, Чехия и Унгария, привлекли около 10 пъти повече инвестиции.
Това е показателно за цялостната обстановка в България, за тенденциите
в стопанското й развитие и инвестиционния климат. Най-големите
инвеститори са Белгия и Германия, на които се падат над 1/3
от общия обем на инвестициите в страната. Чуждестранните инвеститори
насочват ресурсите си главно в индустрията /55% от инвестициите/,
търговията /17,2% от инвестициите/, финансите /9,5% от инвестициите/.
В
крайна сметка, като основни проблеми пред стопанското развитие
на България след 1989г. изпъкват: промяната на пазарната ориентация
на българските производители; липсата на инвестиции; остарели
технологии и ниско качество на повечето произвеждани продукти;
липса на местни суровини и енергоносители, което налага внос
на такива и др.
Дял на БДС,
създадена в частния сектор на икономиката
1991г. = 11,6% 1992г. = 19,7%
1993г. = 28,8%
1994г. = 35,3% 1995г.
= 42,5% 1996г. = 51,8%
1998г. = 63,7%
БДС по сектори
и отрасли на икономиката / в % /
Сектори 1991г. 1993г. 1995г. 1998г.
общо ч.сектор общо
ч.сектор общо ч.сектор общо ч.сектор
--------------------------------------------------------------------------------------------------------Селско 14,5 28,8 10,6 20,3 14,1 23,2 21,1
32,5
и горско
стопанство
Индустрия 37,4
13,9 35,0 16,9 34,8 20,5 28,7 19,8
Услуги
48,1 57,3 54,4 62,8 51,1 56,3 50,2 47,7
ОБЩО
100 100 100 100 100 100 100 100
ІV.Отраслова и секторна структура на стопанството.
Стопанската структура се определя
от редица съизмерими стопански показатели /характер на дейността;
вид и качество на продукцията; характер и особености на използваните
суровини и др./. До скоро стопанството се поделя от икономистите
в България и в СИВ на 2 сфери: материална и нематериална.
Материалната сфера
обхваща отрасли и дейности, произвеждащи основно веществени
продукти. Към нея се отнасят промишленост, транспорт, селско
стопанство, строителство и др. Нематериалната сфера /обслужваща/
обхваща здравеопазването, образованието, културата, спорта и
др.
Днес,
според характера на производствената дейност, стопанството се
поделя на 3 икономически сектора: първичен /добивен/;
вторичен /обработващ/ и третичен /услуги/.
Според собствеността всички
стопански отрасли се поделят на 2 сектора: частен и обществен.
1.Първичният
стопански сектор произвежда
/добива/ основно суровини или храни за пряка консумация от населението.
В него се произвеждат около 23,1% от БДС, като водещо е селското
стопанство, което дава около 20,7% от БДС, създадена в НС. В
този сектор се произвежда и около 25% от цялата продукция на
частния сектор в НС. Заетите в първичния сектор са 853000д.
или 27,5% от всички заети в НС. Към първичния икономически сектор
се отнасят следните стопански отрасли и дейности: селско
стопанство, горско стопанство, рудодобив, лов и риболов, въгледобив,
добив на нефт, газ и други суровини.
2.Вторичният
икономически сектор /обработващ/ обхваща обработващите промишлени отрасли и дейности,
занаятчийски дейности в домакинствата и строителството. Този
сектор се нарича още “индустрия”, което в буквален превод означава
“машинна обработка на суровини”. В него се създават 26,7% от
БДС, произведена в НС и 19,8% от БДС, създадена в частния стопански
сектор. В посочените отрасли и дейности са заети около 902000д.
или 29% от заетите в НС на страната. В частния сектор на индустрията
в края на 1998г. работят 510000д. или 56,6% от заетите в нея
и 28% от всички заети в частния сектор на страната.
3.Третичният сектор обхваща отрасли и дейности “произвеждащи” услуги за населението,
които пряко подпомагат човешкия живот. В този сектор сега се
създават 50,2% от БДС, създадена в НС и над 47,7% от БДС, създадена
в частния стопански сектор. В него са заети 1351000д. или 43,5%
от всички заети в НС. В частни фирми са заети 558000д. или около
31% от заетите в частния сектор на НС. Към сектора се отнасят:
транспорт, съобщения, търговия, туризъм, образование, наука,
култура, спорт, здлавеопазване, управление, жилищно стопанство,
финанси и застраховки. Водещи отрасли в сектора са търговията и транспортът, в които се създава
над 15% от БДС в сектора.
V.Териториална
структура на стопанството. Под въздействието на природните, демографски, политически
и редица други фактори се е формирала териториалната структура
на НС. Тя е представена от различни форми на териториална организация
на отделните стопански отрасли и подотрасли - райони, подрайони,
зони, центрове, възли и др. Тези форми се създават на базата
на съчетаването на най-благоприятни условия и ресурси за развитието
на определени отрасли и дейности от 3-те сектора. Същевременно
между отрасловите форми на териториална организация съществува
тясно взаимодействие, при което се формират интегрални форми
на териториална организация на стопанството. В тази връзка в
страната съществуват региони, които са значително по-развити
в стопанско отношение в сравнение с други. Такива региони са
София, Перник, Пловдивско-Пазарджишкото поле, Старозагорско,
Варна-Девня, Бургаско, районът на В.Търново, Габрово и др. |
